Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Почти през целия ден девойката остана в къщата, потънала в домакинска работа. Реши да излезе едва късен следобед и на прага на къщата се натъкна на Ейнджъл, преметнал торбите си през рамо.
— Мислих доста — бяха първите му думи, докато минаваше покрай нея в коридора. — Местя се в къщата.
Тя изумено го изгледа.
— Какво?
Той продължи да върви и спря чак когато стигна до подножието на стълбите. Обърна се и я погледна. И, сякаш току-що не бе изрекъл най-смайващото нещо в живота й, добави:
— Искам да ме настаниш в стаята, която е най-близо до твоята.
Каси не помръдна от вратата. Смяташе, че първата й среща с него след снощната случка ще бъде мъчителна и неловка, но думите му я накараха да забрави напълно за предишната нощ.
— Това е невъзможно! — възмутено заяви Каси. — Ти не можеш…
— Покажи ми стаята — рязко я прекъсна той. — Слейтър е напуснал града. Нямам намерение да рискувам, докато не чуя, че е извън пределите на Тексас или че е мъртъв. Трябва да мога да чувам хъркането ти.
— Какво?
Младият мъж сви насмешливо устни, като видя как се разшириха очите й.
— Образно казано, лейди, но мисля, че ме разбра. Ако се нуждаеш от мен по всяко време на нощта, аз ще бъда достатъчно близо и ще можеш да ме повикаш.
Двусмислието в думите му, макар и неволно — беше сигурна в това — я накара да се почувства неловко.
— Но това не е благоприлично — възрази младото момиче.
— Благоприличието няма никакво значение, когато става дума за безопасността ти. Ако не мислех, че ще припаднеш от предложението ми, щях да поискам да се настаня в стаята ти.
Смущението й се превърна в гняв. Каси кимна рязко и се запъти към стълбите.
— Последвай ме — рече тя и се заизкачва нагоре. Гласът й бе скован също като гърба, а ръцете й бяха стиснати в юмруци.
Въведе го в стаята, която бе съседна на нейната и бе необитаема. Каси я използваше като стая за шиене.
— Мария е отлична икономка, така че сигурно леглото е застлано с чисти чаршафи. Ако имаш нужда от нещо, ще я намериш в кухнята. Аз ще й кажа, че си се преместил в къщата.
— Струва ми се, че приемаш всичко много навътре, лейди — с умиротворителен тон рече Ейнджъл. Можеше да си го позволи, след като бе постигнал това, което искаше. — Дори няма да забележиш, че съм тук.
Нямало да забележи, как ли пък не!
ГЛАВА 15
Каси не искаше да пътува до града с кабриолета в компанията на Ейнджъл и затова реши да поръча да й доставят необходимите провизии у дома. Щеше да се наложи да заплати допълнително, но това бе нищо в сравнение с изнервящото присъствие на Ейнджъл. Знаеше, че ще бъде само загуба на време, ако се опиташе да му обясни, че не е необходимо да я съпровожда до града. Той явно приемаше прекалено сериозно ролята на неин закрилник.
Когато яздеше из ранчото, тя се обличаше с груба пола и с късо яке от еленова кожа. Елегантните й дрехи, подходящи за източните части на страната, не ставаха за езда върху грубото западняшко седло. Затова пък коланът с револвера изглеждаше съвсем на място.
Девойката обикновено не обръщаше особено внимание на външния си вид, докато не установи, че местните жители се взираха в нея, сякаш въобще не я познаваха. А постоянното присъствие на Ейнджъл до нея привличаше тяхното внимание още повече. За пръв път стана свидетел на отношението на околните към нейния ангел-пазител. Те просто го отбягваха. Където и да влезеше, помещението мигновено се опразваше. Собствениците на магазини и продавачите избягваха да срещат погледа му, надявайки се, че като не му обръщат внимание, той просто ще си тръгне. Това не би трябвало да я изненадва. Независимо от случилото се през онази нощ, Ейнджъл все още я караше да се чувства неудобно, особено, когато не обелваше нито дума, както бе тази сутрин, когато напуснаха ранчото. Именно заради смущаващата му близост тя реши да не използва двуколката. Ала не можеше да потисне притеснението си от начина, по който околните се отнасяха към Ейнджъл.
Чак след като излязоха от железарския магазин, Каси се осмели да повдигне този въпрос.
— Не ти ли е неприятно, че присъствието ти изнервя хората, Ейнджъл?
Започваше да изговаря името му, без да се изчервява. В този момент той оглеждаше улицата в двете посоки и дори не я удостои с поглед.
— А защо трябва да ме интересува?
— Изглежда за теб е доста трудно да се сближаваш с хората.
Той я погледна, но черните му очи оставаха безизразни.
— А кой е казал, че искам?
Каси сви рамене, но отговорът му я накара да се почувства необяснимо тъжна и в същото време се ядоса на себе си, задето отново се опитваше да разгадае чувствата му. Вероятно нямаше такива. Може би сърцето му бе студено като камък, както издаваха очите му. Пък и защо това трябваше да я вълнува?