Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Той отново огледа улицата, навярно професионален навик. Но тя забеляза, че погледът му се задържа за миг върху салона „Последната бъчонка“. Сигурно искаше да пийне нещо, но не желаеше да я оставя за по-дълго сама. Или може би искаше нещо друго. В повечето от салоните в Коули жените не само сервираха напитки, но и обслужваха клиентите на горния етаж.
При тази мисъл Каси сви строго устните си, а когато заговори думите й прозвучаха прекалено предвзето.
— Аз привърших с работата си за днес. Сигурна съм, че мога да се прибера и сама вкъщи, без някой да ме нападне или нещо подобно. Така че, ако желаеш, можеш да останеш в града.
— Бих искал да поразпитам наоколо за Слейтър, след като приятелят му Сам не знае накъде е заминал, но това може да стане и друг път, когато съм сам.
Докато го казваше, я гледаше в очите, така че не забеляза мъжа, който се появи на кон иззад ъгъла точно зад тях. Но Каси го видя и смаяно отвори уста. Тъкмо говореха за дявола и ето ти го, запътил се право към тях.
— Всъщност… забравих да купя още нещо — избъбри Каси. — Ще трябва да се върна…
— Върви. Аз ще доведа конете.
— Не! — Девойката го сграбчи за ръката и се опита да го избута обратно към магазина. — Ще ми трябва помощта ти, за да взема…
Отново я прекъснаха, но този път от силен вик, прозвучал зад гърбовете им.
— Хей, ти!
Ейнджъл бързо се обърна, но дръпна и Каси със себе си. Сега вече не можеше с нищо да му попречи да види Рафърти Слейтър, който спря коня си на няколко крачки от тях.
— Ти ли си Ейнджъл? — попита Рафърти, след като слезе от коня си и стъпи на тротоара.
Ейнджъл само кимна.
— Чух, че си ме търсил.
— А ти кой си?
— Рафърти Слейтър.
Как бе могла да си помисли, че очите на Ейнджъл никога не изразяват нищо? Сега те блеснаха с такова задоволство, че сърцето й ужасено се сви, предчувствайки какво ще последва. Неочаквано в гърдите й се надигна и друго чувство — желанието да предотврати надвисналата беда и да предпази Ейнджъл. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо и всичко й се струваше напълно необяснимо и нелепо. Ейнджъл бе последният човек, който се нуждаеше от нечия закрила. Но сърцето й не бе съгласно с разума.
Въпреки че не бе импулсивна по натура, Каси се остави чувствата й да я отведат твърде далеч и да се хвърли през глава в огъня.
— Предизвиквам те на двубой с револвери, Рафърти — заяви тя и пристъпи напред. — Предполагам, че знаеш защо.
Ейнджъл високо изруга. Рафърти се втренчи за няколко секунди изумено в нея, а после избухна в гръмогласен смях. Каси наистина искаше хората да приемат по-сериозно нея и верния й колт.
— Имаш точно една секунда, за да се махнеш оттук! — заповяда й Ейнджъл.
Тя му хвърли бегъл поглед, за да се увери, дали изражението на лицето му е толкова гневно, както и тонът му. Така беше и девойката се обърна отново към Рафърти, докато се опитваше да убеди Ейнджъл.
Странно, но въпреки обстоятелствата се чувстваше спокойна и уверена.
— Смятам, че ще ме оставиш да го застрелям. Заклех се да го направя, ако някога отново ме докосне.
— Закълни се в нещо друго. Този тип е мой.
— Но аз съм тази, която той оскърби онази нощ — напомни му тя.
Ейнджъл отмина без коментар възражението й, само рече:
— Върни се в магазина, Каси!
— Но ти не ме слушаш!
— Дяволски си права! А сега изчезвай оттук!
След подобна заповед, а и по грубия начин, с който той я тласкаше към входа на магазина, Каси би трябвало да се подчини, но не го направи. Измъкна ръката си, а мислите й бясно препускаха, опитвайки се да намери друг начин да предотврати надвисналото стълкновение. Но Ейнджъл нямаше намерение да й остави време за мислене.
— Обикновено не го правя, Слейтър — процеди той и отметна мушамата си назад, — но за теб ще направя изключение. Къде искаш да си премерим силите — на улицата или там, където стоиш сега?
Рафърти не изглеждаше ни най-малко впечатлен или изплашен. Ухили се и изплю дървената тресчица, която дъвчеше.
— Онази нощ си тръгнах, тъй като бях погълнал твърде много чаши долнокачествено уиски. Сега съм напълно трезвен и никак не ми харесва, че разпитваш за мен и се влачиш подире ми. Улицата ме удовлетворява напълно, приятел, но ако ме питаш, тази малка дамичка не си заслужава да умреш за нея.
— Някой да те е питал?
Рафърти тихо се изкиска и даде знак на Ейнджъл да тръгне по улицата. Каси бе ужасена от самонадеяното му държание. И наистина се оказа, че има защо да се тревожи. Разбра, че Рафърти няма никакво намерение да се бие в честен двубой. Той измъкна револвера си в мига, в който Ейнджъл бе с гръб към него.