Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Устата на Рафърти толкова бързо смени ръката му, че Каси едва можа да си поеме дъх. Сега двете му ръце бяха свободни и той бързо сграбчи с едната нейните, а с другата започна да дърпа нощницата й. Малките перлени копченца захвърчаха едно след друго и студеният декемврийски въздух докосна гърдите й.
— Трябваше да донеса светлина. Но усещането е също толкова добро, както и гледката.
Каси заскимтя. Зловонието от устата му я задушаваше, а ръцете му й причиняваха болка. Единият му крак бе преметнат през нея, за да не може да мърда. И в този миг Марабел изрева гръмогласно. Това бе най-сладкият звук, който някога бе чувала… само дето идваше отвън.
— Проклетата котка! Трябваше да я застрелям… — Рафърти забрави да притиска устата на Каси и тя успя пронизително да извика:
— Ейнджъл!
— Млъквай, дяволите да те вземат! — Ръката му отново притисна устните й. — Ако този Ейнджъл е онзи непознат, за който всички приказват, по-добре се надявай да не те е чул.
Каси се надяваше тъкмо на обратното и когато чу хлопването на вратата на долния етаж, горещо се замоли това да не е Мария или Емануел. Рафърти се хвърли към вратата, за да я залости.
— Това няма да спре Ейнджъл — подигравателно изрече тя, вече свободна. Бързо се плъзна от леглото и се скри от другата страна. — Той ще те убие, ако те завари тук!
В този миг тя забеляза, че Рафърти отчаяно оглеждаше стаята. Ако си мислеше, че има къде да се скрие, много се лъжеше. Той явно търсеше откъде да се измъкне, когато зърна двойните врати, извеждащи към балкона на втория етаж. Спусна се към тях и се опита да ги отвори, но те само изтракаха.
Каси ги бе заключила за през нощта, но никак не й се искаше да се озове с мъртъв мъж в стаята си, затова извика:
— Завърти ключа, глупако!
Той побърза да я послуша и докато отваряше вратата на балкона, девойката се спусна да отключи вратата на стаята.
Чу го как изруга зад нея.
— Кучка, дори не ми даде малко преднина!
Този мъж сигурно се шегуваше! Трябваше да бъде благодарен, че не извади револвера си, защото щеше да го застреля още преди да успее да скочи от балкона. Когато отвори вратата, Ейнджъл вече бе с стигнал до горното стъпало, предвождан от Марабел. Каси се спъна в любимката си и падна на пода.
— Какво стана? — попита Ейнджъл, докато й помагаше да стане.
— Беше един от работниците на Катлин.
На лицето му се изписа изненада.
— След като ги предупредих?
— Рафърти Слейтър действа по свое усмотрение, но не мисля, че са му казали за посещението ти. Съмнявам се, че изобщо се е връщал в ранчото, откакто тази сутрин е подплашил стадото. Той сам си призна. Спомена също, че е научил за някакъв непознат, който пристигнал в града. Дори не е чувал името ти. А от зловонието, което се разнасяше от него, навярно е прекарал по-голямата част от времето си в пиене.
Ейнджъл се запъти към вратите на балкона. Каси не се опита да го спре, тъй като Рафърти вероятно вече се бе добрал до коня си. Вместо това отиде да запали лампата. Докато вдигаше фитила, ръцете й трепереха. Всичко бе свършило, но тя още не можеше да се успокои.
Марабел се търкаше в краката й, но не мъркаше, а издаваше ниски ръмжащи звуци.
— Всичко е наред, бебче — погали я Каси. — Ти си права, не биваше да те пускам от стаята си. Следващият път…
— Няма да има следващ път — рязко заяви Ейнджъл зад гърба й. — Тръгвам след него.
Девойката тъкмо оставяше лампата върху полицата на камината и не се обърна.
— Никога няма да го откриеш в този мрак.
— Ще го открия!
Но в тъмнината Ейнджъл също можеше да получи някой куршум и мисълта я изплаши.
— Той никъде няма да замине до сутринта, но не е необходимо да го убиваш, Ейнджъл. Рафърти не успя сериозно да ме нарани.
— Много добре знаеш какво мисля за намеренията му, лейди. А и няма да си изплатя дълга, ако допусна да ти се случи нещо.
Искаше й се да е загрижен повече за нея, а не за дълга си, пък и не желаеше той да поема излишни рискове. Ейнджъл не познаваше Рафърти. Той нямаше репутацията на безпогрешен стрелец, но имаше оръжие и можеше да си служи с него.
Чу, че Ейнджъл се запътва към вратата и бързо се обърна, за да го спре, забравила за скъсаните копчета на нощницата си. Сега стаята бе осветена и Ейнджъл нямаше начин да не забележи. Погледът му се закова право в разпраната нощница. Половината от едната й гърда бе открита, както и част от корема й. Каси ахна смутено и побърза да придърпа висящите парчета плат. Лицето му почервеня не по-малко от нейното.