Ангел на греха

Неведнъж през тази вечер й се бе приискало да го прегърне и да го утеши. Трябваше да бъде благодарна, че не се подаде на чувствата си, иначе сега щеше да се срамува от себе си. Без съмнение, той щеше рязко да я отблъсне. Той не беше от този тип мъже, които биха позволили да бъдат утешавани и съжалявани, независимо от причината.

Беше нелепо и глупаво да се опитва да утешава един безмилостен професионален стрелец, един убиец… Отново не бе честна. Ейнджъл не беше обикновен убиец. С това, което правеше, помагаше на хората. Притежаваше много силно чувство за справедливост. Е, може би понякога действаше малко встрани от закона, но бе убеден, че е на страната на правосъдието и сигурно наистина бе така. Коя бе тя, че да го съди?

Когато видя, че светлината отсреща угасна, Каси се мушна в леглото си и изненадващо бързо заспа. Ала не след дълго бе събудена от една ръка, притисната към устата й.

Ужасът, който се надигна в гърдите й, стихна, когато девойката си помисли, че може би е Ейнджъл. Но защо не бе почукал на вратата, вместо да я плаши до смърт с внезапната си поява в стаята й?

Беше твърде тъмно, за да види лицето му. Огънят, които бе запалила в камината, вече бе изгаснал. Така че той също не можеше да види, че очите й са отворени и може би затова ръката му продължаваше да притиска устата й.

— Събуди ли се, малка госпожичке?

Този глас не принадлежеше на Ейнджъл, а на Рафърти Слейтър. Ужасът отново я обзе и Каси усети, че и прилошава.

— Кимни, ако си будна.

Не можеше. Нямаше сили дори да помръдне, сякаш внезапно се бе сраснала с леглото. Девойката се бе заклела, че никога повече няма да му позволи да я докосне, но не спеше с револвера си. Нямаше да може да го спре…

Тя простена, когато другата му ръка напипа гърдите й под завивката и грубо ги стисна.

— Така е по-добре — тихо се засмя мъжът. — Преструваме се на заспали, така ли? Или просто сме изтощени до смърт, преследвайки онова стадо, което аз подплаших? Но сега повече няма да спиш.

Именно смехът му възвърна силите й, тя размаха ръце, а краката й яростно заритаха, за да се измъкнат изпод завивката. Единият й юмрук се заби в лицето му.

— Престани! — изръмжа той.

Но тя не спря. Само с една ръка обаче не можеше да се пребори с такъв едър и силен мъж като Рафърти. Дланта му се отмести за миг от устата а и Каси веднага нададе силен вик, ала пръстите му го задушиха.

— Не си много умна, момиче. Трябва да бъдеш мила с мен, защото мога да стана груб.

Изрече заплахата си, навеждайки се към лицето й. Лъхна я задушаващата миризма на уиски, но нямаше възможност да извърне глава. Хрумна й, че може би е пиян и именно алкохолът го е подтикнал да дойде тук и да й се нахвърли, ала тя бе твърде уплашена, за да измисли как да се възползва от ситуацията.

— Щях да дойда да те посетя по-рано, щото се оказа, че хич не е трудно да се подкупи този, дето те пази.

Стори му се толкова забавно, че отново се изкиска. Каси не можеше да проумее думите му. Ейнджъл да е подкупен? Можеше да се закълне в живота си, че не бе истина. Но в момента Ейнджъл навярно спеше дълбоко, а викът й бе прекъснат толкова бързо, че тя бе сигурна, че не го е чул. Нейните прозорци бяха леко открехнати, но ако не успее да изкрещи с всичка сила…