Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Вярвам на думите ви, мис Стюарт. Значи този мъж е с вас?
Този път лъжата се изплъзна съвсем лесно от устата й.
— Той е мой годеник.
Шерифът бе изненадан.
— Аз пък си мислех, че вие и Морган — е, няма значение. Само го дръжте по-далеч от нашия град. Не се нуждаем от стрелци, а освен това дяволски мразя да пиша доклади до по-горното началство.
Каси кимна, хвана Ейнджъл под ръка и побърза да го отведе по-далеч, преди още Франк да е размислил. Ейнджъл мълча през цялото време, докато вървяха към мястото, където бяха оставили конете си. Проговори чак след като и помогна да се качи на своя:
— Защо имам чувството, че беше готова сама да се разправяш с шерифа, ако не се бе отказал да ме арестува?
Проницателният му въпрос я накара едва забележимо да се изчерви. Освен това Ейнджъл никак не изглеждаше доволен и тя побърза да заяви:
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Струва ми се, че започваш да лъжеш по-добре понякога — измърмори под нос той и се метна на коня си.
ГЛАВА 16
Ейнджъл си поръча още едно уиски и се обърна, за да огледа стаята. Салонът „Последната бъчонка“ беше необикновено тих за съботната вечер, но не бе единственият в града, а Ейнджъл по навик избягваше по-шумните места.
На няколко маси се играеха карти, но той нямаше настроение за игра. Искаше му се да се напие, а след това да се качи горе с едно от трите момичета, които работеха тази нощ. Едната от тях дори бе хубава, а той не можеше да отрече, че се нуждае от жена, особено след като през последните три нощи само една тънка стена го отделяше от жената, която страстно желаеше.
Но нямаше да се напие, особено на обществено място. Това щеше да бъде проява на небрежност, а Ейнджъл рядко биваше небрежен. А и все още се двоумеше дали да си купи жена за през нощта. Тялото му се нуждаеше от женски ласки, но интересът му към тези жени, които бяха достъпни в момента, не продължи дълго.
Това бе доста странно. Досега Ейнджъл никога не бе проявявал излишна придирчивост към жените. Едно топло, меко и желаещо го тяло, винаги бе достатъчно, за да го задоволи. Сега мислите му бяха заети почти изцяло само с една конкретна жена — нещо, което досега не му се бе случвало. Всичко вече започваше дяволски да го изнервя. Пък и не само това…
Никак не му харесваха чувствата, които започваше да изпитва напоследък. Например това, което долови, след като застреля Рафърти Слейтър — прекалено силно задоволство. Досега не бе изпитвал удоволствие да убива човек и не можеше да си обясни сегашните си чувства. Те бяха нещо примитивно и твърде лично. Беше намразил онзи мъж заради намерението му да сподели леглото на Каси.
Това наистина никак не му се бе понравило. Но единствената причина, с която можеше да си обясни задоволството след убийството на Слейтър, бе, че тя се намираше под неговата закрила. Нищо друго нямаше смисъл.
Ейнджъл допиваше третата си и последна чаша, когато в салона влезе Морган Маккъли. По-точно прекрачи прага със залитане. Очевидно тази вечер бе пресушил цяла бутилка и то пълна със силно уиски. Не беше сам. Един от братята му бе с него, вероятно вторият по възраст. Ейнджъл не можеше да си спомни името, с което Каси го бе нарекла, но предположи, че скоро ще опресни паметта си, тъй като двамата мъже се насочиха към него, след като Морган го зърна на бара.
— Дяволите да ме вземат, ако това не е годеникът на мис Стюарт! — презрително извика Морган. — Браун, нали така ти беше името, момко?
Ейнджъл остави чашата си върху плота, за да освободи и двете си ръце. Двамата братя го заобиколиха от двете страни, а физиономията на Морган изразяваше искрено отвращение.
— Името ми е Ейнджъл.
— Да, и аз така чух. Ейнджъл Браун.
— Само Ейнджъл.
Морган се залюля на пети. Ейнджъл реши, че трябва да си е в леглото, вместо да си търси белята.
— Да не би да казваш, че Каси е излъгала?
— Не, казах, че ще се задоволя и само с Ейнджъл.
— О, по дяволите! — обади се Ричард Маккъли. — По-добре да си вървим, малки братко.
— Стой настрани…
Морган внезапно млъкна, тъй като по-големият му брат го дръпна и сърдито зашепна нещо в ухото му. Ала Морган се опъваше, без да обръща внимание на думите му. Ричард бе принуден да го стисне в мечешката си прегръдка, докато по-малкият му брат завалено се провикна:
— Истина ли е това? Че те наричат Ангела на смъртта?
Ако досега никой не им обръщаше внимание, сега всички погледи се насочиха към тях. Нито един мускул не трепна по лицето на Ейнджъл.