Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Този кучи син! — гневно извика Ейнджъл. — Добре ли си?
— Не. Ръцете ми не могат да спрат да треперят. — И нямаше да престанат, ако той продължаваше да я гледа по този начин, затова Каси побърза да смени темата: — Как… как така Марабел е излязла навън?
Споменаването на котката го накара да погледне към нея и в този миг тя бавно се насочи към него. Съвсем разбираемо, Ейнджъл не отговори на въпроса на Каси. Остана като закован на мястото си, само мускулите на челюстта му заиграха. Но Марабел само отърка тялото си в краката му и невъзмутимо се запъти към балкона, където обичаше да прекарва част от времето си.
Ейнджъл побърза да затвори вратите на балкона зад пантерата. Каси го чу да въздъхва дълбоко, преди да се обърне към нея. Отношението му към нейната любимка продължаваше да бъде проблем, независимо че няколко пъти му бе обяснила, че Марабел е питомно и безобидно животно. Изглежда нямаше да го накара лесно да установи приятелски отношения с пантерата, но трябваше пак да опита.
— В задната част на терасата имаше голямо парче сурово месо. Слейтър сигурно го е използвал, за да примами Марабел да излезе от къщата.
— Тя сигурно го е подушила и е излязла, а той е затворил вратата.
Ейнджъл бе впечатлен, макар че недоверчиво я изгледа.
— Иска се доста смелост за това.
— Не съвсем. Когато дойдох за пръв път тук, трябваше да обяснявам на всички, че Марабел е безобидна. Хората се ядосват, когато нещо ги изплаши до смърт, а после се окаже, че не е имало защо да се страхуват.
— Знаеш ли, котката не бе докоснала месото. Вместо това дойде да драска по вратата ми и дяволски ме изплаши, когато отворих. Изрева доста силно и побягна обратно към къщата. Нямаше да се сетя какво става, но тя мина покрай един кон, привързан към задната тераса. Когато по-рано си тръгнах, него го нямаше.
— Радвам се, че си забелязал.
Ейнджъл кимна смутено. Не му се бе случвало да изпада в подобна ситуация.
— Ако той е толкова пиян, колкото смяташ, много лесно ще го настигна — рече Ейнджъл.
— Не беше чак толкова пиян, но не ми се иска да ходиш никъде. Няма да мога да заспя, ако не съм сигурна, че си наблизо.
— Ще заспиш. Само…
— Моля те, Ейнджъл.
Внезапно избухна в сълзи. Това не бе само вследствие на преживяното преди малко. Наистина изпита паника при мисълта, че Ейнджъл може да си тръгне.
— Хайде, стига, не плачи.
Но Каси продължаваше да хлипа тихо. Разпусната й коса падна напред и закри тази част от лицето й, която не бе прикрила с длани. Разтърсваше се от задавени ридания, забравила напълно за скъсаната си нощница.
— Моля те, не плачи — повтори Ейнджъл, но тя заплака още по-силно. — О, по дяволите!
Каси се изненада, когато усети ръцете му да се обвиват около тялото й. Не искаше точно това, но не можеше да отрече, че й беше много приятно.
Ейнджъл не каза нищо повече, просто остана да я държи несръчно в прегръдките си. Но всичко бе наред. Поне нямаше да хукне да пролива нито чуждата, нито своята кръв. Не след дълго тя отпусна ръце и притисна мократа си буза до гърдите му.
До този миг не бе забелязала, че ризата му е разкопчана и не е пъхната в панталоните. Беше твърде разстроена, за да обръща внимание на подобни неща. Но сега се сепна, когато бузата й се докосна до голата му кожа.
Трябваше веднага да се отдръпне. Това би било единствено правилно и благоприлично. В същото време бе последното нещо, което й се искаше да направи, след като се чувстваше толкова добре, притисната до гърдите му. А това бе доста странно, след като обикновено беше нервна и неспокойна в присъствието на Ейнджъл.
Но не можеше да продължава да стои така до безкрайност. Сълзите й вече пресъхнаха и хлипанията й престанаха. Тя въздъхна дълбоко и вдигна глава, за да го погледне.
— Съжалявам — тихо промълви Каси. — Не съм плакала, откакто всичко се обърка. Предполагам, че ми се събра твърде много.
Очите им се срещнаха за един дълъг миг — неговите толкова черни и неразгадаеми, а нейните — блестящи като разтопено сребро. Внезапно въздухът натежа от напрежение и Каси затаи дъх, докато погледът му бавно се плъзна надолу към устните й и остана там.
— Твърде много се извиняваш — лениво изрече Ейнджъл и устните му покриха нейните.
Това бе напълно неочаквано. По нищо не приличаше на целувките, които вчера тя бе предизвикала. Тогава беше паникьосана и изплашена, че той ще я отхвърли. Сега бе отпусната и готова за нови усещания.
Той започна неуверено, сякаш сега той бе този, който се страхуваше да не бъде отхвърлен. Подобна мисъл изобщо не й минаваше, тъй като цялото й същество се бе отдало на непознатото, но безкрайно приятно усещане. Скоро Ейнджъл задълбочи целувката си, разтвори устните й и плъзна езика си навътре в дразнещо проучване. Всичките й сетива се изостриха, силата на обзелите я чувства я изплаши; като че ли внезапно бе подета от бурна вихрушка, или бе погълната от гореща вълна. И това не се дължеше само на целувката. Ръцете му я притиснаха по-силно, а тънката й нощница не бе кой знае каква преграда и тя усети твърдите извивки на мускулестото му тяло.