Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Каси почувства как отмалява, а сърцето й бясно затуптя. Чувстваше се толкова слаба, че не би могла да прекъсне целувката, дори и да искаше. Ала тя не искаше. Нито пък той. А това бе най-изумителното откритие.
Каси бе забелязала, че той се взира в устните й по време на вечерята, но тогава не й бе направило особено впечатление. Изобщо не й хрумна, че той може би я желае. Тя не бе от жените, които мъжете пожелаваха още щом ги видят. Но Ейнджъл така я целуваше, сякаш не искаше нищо друго на този свят. Каси се почувства поласкана и щастлива, толкова много й харесваше целувката му.
Устните му се откъснаха от нейните и бавно се плъзнаха надолу по шията, а после лекичко захапаха ухото й.
— Навсякъде си сладка — задъхано прошепна Ейнджъл. — Имаш вкус на ароматен горски мед.
Тялото й се разтърси от приятни тръпки. Каси започна да трепери и с всяка изминала секунда се чувстваше все по-безсилна. Ейнджъл се отдръпна лекичко назад и я погледна, а ръката му се плъзна между разкъсаните краища на нощницата й и бавно започна да гали голата й, настръхнала кожа.
Това бе най-греховното преживяване в живота й — ръката му бе обхванала гърдата й, а пламтящите му очи бяха впити в нейните. Изведнъж й се стори, че не би могла да понесе нищо повече — толкова непознати усещания наведнъж. Каси се изплаши и отстъпи назад. Измъкна се от ръцете му, по-далеч от възбуждащото му докосване.
— Ти… не биваше.
Не позна собствения си глас. Нямаше сили да каже нищо повече. Той само се взираше в нея. Стори й се, че измина цяла вечност и Каси си помисли, че ще припадне — толкова непоносимо бе напрежението между тях.
Накрая от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка.
— Знам. Предполагам, че сега е мой ред да се извинявам. Това никога повече няма да се повтори.
Тя го наблюдаваше как си тръгва, разкъсвана от желанието да го извика обратно и възвърналия се здрав разум, който й нашепваше, че трябва да се държи благоприлично А целуването на Ейнджъл бе твърде далеч от пристойното поведение. Тогава защо изпита такава силна тъга при мисълта, че това никога повече няма да се повтори?
ГЛАВА 14
Ейнджъл не се изненада, че бяха поставили стража на високите стени, които заобикаляха ранчото на семейство Катлин. Някой вероятно го бе забелязал, защото Бък Катлин и двама каубои го пресрещнаха, преди да е наближил до къщата. Изглежда се бяха подготвили. Двамата работници бяха извадили пушките си и пръстите им бяха на спусъците.
Ейнджъл се запита дали зад стените не го дебнат и други пушки. Знаеше, че отдалече беше дребна мишена, а това му позволяваше да се предвижва бързо и да избегне куршумите, изстреляни от разстояние. Разбира се, не бе изключено някой куршум да го улучи, ако противниците му бяха опитни стрелци.
Все пак реши да спре коня си и да изчака посрещачите си. Предполагаше, че може да се справи с тях, тъй като бе изключително бърз и точен при стрелба от близко разстояние. Разбира се, онези двамата можеха да го улучат, защото бяха нащрек и готови да стрелят, но в този миг не му пукаше. Тази сутрин настроението му бе отвратително и той се отвращаваше от себе си и от глупостта, която бе проявил предишната нощ. Трябваше да вземе предпазни мерки и да не допуска Слейтър да се промъква толкова лесно в къщата. Освен това бе длъжен да го преследва, залови и накаже.
Онази жена бе източникът на цялото му нещастие. Тази дразнеща жена, която обичаше да си пъха носа навсякъде и нейната огромна котка, която сигурно хрускаше мъже на закуска. И какво толкова имаше у нея? Та тя дори не бе красива — всъщност миналата вечер бе дяволски хубава, но може би онова вино му бе размътило главата. Защо иначе ще копнее да я вкуси отново?
Каубоите яздеха един до друг, а Бък — малко по-напред. Младежът свали шапката си и я тупна в бедрото си. Явно нервничеше, реши Ейнджъл, а освен това изглеждаше обезпокоен от нещо.
Високомерието му не бе изчезнало и когато Бък Катлин заговори, в тона му се усещаха обидни нотки:
— Смятах, че майка ми много ясно ти каза какво ще се случи, ако приближиш земите ни.
Ейнджъл не му отговори веднага. Понякога му се искаше да е пушач. Изваждането и паленето на цигара щеше да бъде добър начин да покаже на този младок, че не се страхуваше от заплахите му, както и да прецени дали само се ежи, или наистина възнамерява да изпълни заканата си.