Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » София преди 50 години
София преди 50 години - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

София преди 50 години

Электронная книга - «София преди 50 години». Краткое содержание книги:

Ония, за които керванът на годините е превалил „над цветния хълм на младостта“, за които „напред се погледът не вглежда“, обичат често да се вглъбяват в миналото, да поплуват в тихите води на спомените, защото те са винаги успокоителни и никога не отравят с разочарования. Не че в миналото не е имало тегло и неволи — те са наши спътници от люлката до гроба. Но младините не чувствуват остро жилото на отровата им, а побелялата възраст, която вижда всичко ретроспективно, ги оставя в сянка, дори ги изличава: изпъква само светлината и радостта и безкритичната вяра в „доброто старо време“.
Такива мисли ми навява книгата на г. Г. Каназирски „София преди 50 години“. Четох скици от нея в подлистници на в. „Изгрев“, прочетох я сега с нарастващ интерес — вече пълна, освежела от занимливи подробности.
Авторът ни увежда в едно идилично време, от което ние, възрастните, все още не можем да се откъснем, ако и отдавна да сме го затуряли в буренака на забравата. Младото поколение го знае по разкази от втора п трета ръка, които във въображението на един юноша добиват очертанията на нещо едва ли не митично. И как да не е такова то за съвременния младеж, при оскъдицата на следвоенните години, когато му говорят за някогашното библейско изобилие, за баснословните някога цени на всичко, за непознати нему примитивни нрави и понятия, за един патриархален бит, който се е изличил от съзнанието дори за ония, които са преживели неговото крушение?
Толкова голяма е промяната във вътрешния и външния облик на нашата столица! Дори ония, пред очите на които са протекли промените, често не могат да разберат, как е станало това, защото то се извършва постепенно, почти незабелязано. Ние всеки ден внасяме подобрение в собственото си жилище, и то губи първичния си вид, без да сме усетили измененията му. Трябва някой стар приятел, който отдавна не ни е посещавал, да дойде и да види новата обстановка, да се учуди и да ни посочи разликата. И неволно ставаме нежни и чувствителни към старото, към онова, което смятаме сега неудобно, защото сме почувствували топлина на новото, комфортното. Така е и с промяната в градовете. С ежедневните строежи и преобразования те менят своя вид, без жителите на града да го забележат; па едновременно с това менят се и самите нрави и вкусове.
Г. Каназирски, подобно на тоя изчезнал посетител, идва да отдаде почит към старите софиянци и да възкреси някои подробности от първите години на сегашна София, да разкаже на новото поколение за едновремските нрави на нейните жители, улици, заведения, за тогавашното общество и култура, за някои забравени фигури и пр. А битието на стара София заслужава да бъде възпроизведено, защото тя е претърпяла толкова изменения, че днешната луксозна столица, в сравнение със стародавната, е неузнаваема.
Четеш книгата и цял рой видения от едно забравено минало се вестяват, за да документират, че въпреки многото неблагоприятни обстоятелства, при които е минал нашият обществен живот през изтеклите 50 години, въпреки многото политически бури и трусове, които не веднъж стихийно са се надвесвали над българския небосклон, имало е здрави жизнени сили, които поколенията са влагали в творческа, съзидателна работа, резултат на които е нова София.
Живо, реалистично е възпроизведена старата българска столица, в която се идваше от далечни места с файтони и брички, с нейните тесни и криви улици, с малките й дюкянчета, при неизгазима кал пролет и есен, при гейзери прах в летни дни, когато нямаше ни електрически трамваи, ни осветление, ни вода по домовете. Мяркат се на въображението — като из гробове — потънали в земята къщички и порутени бордеи, редом с бели двуетажни паянти1 с еркери и бели басмени перденца по прозорците, — издигнати сред широки зашумени дворове, обградени с прогнили и приведени от времето тараби. Вместо днешното електрическо осветление, тук-там мъждеят петролни ламби, които не достигат до турския сляп сокак. Наредени, подобно днешните опашки, чакат жени с газеви тенекии да си налеят вода от кварталната чешма — там, гдето всяка вечер ехтят лудешки смехове на палави вакарелки.
Младият читател, чието око е виждало само днешния европейски облик на София, с нейните модерни здания, масивни държавни учреждения и тежки съпритежателски домове, ще остане учуден като чете настоящата книга, в която ще види физиономията на столицата във всичката примитивност на някогашното й благоустройство. Ще му се сторят смешни до глупост например тогавашните многобройни барачни театри, в които се играят с големи претенции комедии от Молиера, драми от Толстоя и Горки, В. Юго и Фр. Копе. Защото младите общества са тъй самонадеяни, както и младите хора: за тях няма нищо непостижимо. И, слава Богу, защото без това качество на младостта светът не би мръднал една крачка напред.
Авторът си припомня с много подробности и обществения живот на стара София, и нейното ежедневие: общественици, културни дейци, журналисти, чиновници: разбужда спомени за някогашните моди, разходки, сватби, ефекта от първия фонограф, нощни увеселения, битови фрески, прочути заведения, достозабележителни герои на деня с техните фриволни проказничества2 — личности отдавна забравени, но оставили диря в бодрата памет на повествувателя, отбелязали името си с низ духовити анекдоти, които и днес се помнят и приказват.
Всичко е предадено в прост, безизкуствен разказ, пропит на места с хумор, оживен от весели епизоди, без приумици, без мъдрувания и сентенции. И се пак авторът като че ли иска да направи един дидактичен намек на ония непоправими мизантропи, които никога нищо хубаво не виждат, които неизменно повтарят стереотипната фраза: „досега нищо не е направено“. И с хубавия си труд той иска да им отвори очите да видят разликата между София преди 50 години и днес, да реконструират старата столица на своите бащи и деди и да заживеят с мисълта да вложат нови творчески усилия, да я направят след четвърт век такава, каквато, може би, съвсем няма да прилича на днешната. И авторът е убеден, че новото поколение ще има отгде да черпи кураж да издигне след много години една всякак преобразена — и външно и духовно — нова столица, пред която днешната ще изглежда груба и неугледна и ще се краси вечно с лозунга: „расте, но не старее“.
Може би, че тъкмо такава е била и целта на г. Каназирски. И той е постигнал тая цел. Неговата вярна памет и живо наблюдение са му услужили да възпроизведе и разкаже много от онова, което е чул и видял, и да го напише хубаво, вярно и увлекателно.
Илюстрациите на анонимния художник издават един голям майстор.3
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 56
Перейти на страницу:

В голямата зала при входа едно единствено гише издава билети и при все това опашката не надминава никога осем до десет души. Но тогава и тази малка опашка ни се струваше неудобна и се стараехме да изпратим някой познат железничар да ни купи билет из отзадната врата, не от гишето. Нямаше тогава нужда от бюро „Балкан“ и от каква да е предварителна продажба.

Стоехме си в бюфета с нашите изпращачи до последната минута и само когато издрънка третият звънец и кондукторът извика „качвайте се по вагоните, влакът тръгва!“, тогава бързо с куфар в ръка изтичваме и скачаме на стъпалото, често след като влакът е вече в движение. Дежурният чиновник пък ще ни прати две-три заплашвания. Ние не бързахме, защото не ни беше страх, че ще останем прави без място. В трета класа винаги ще намерите съвършено свободни пейки, на които ще се изтегнете в цялата си дължина и необезпокоявани от никого можете да спите през цялото време на пътуването. Във втора и първа класа още с по-голяма сигурност ще намерите това удобство. Когато ви омръзне мястото, което заемате, или лицата, които ви обкръжават, не ви остава нищо освен да станете и се преместите в друго купе, гдето сте намерили по-симпатични физиономии или по-интересен събеседник. Място винаги ще намерите.

В някои купета стават истински гуляи. Гледаш, че някой извадил от чантата си половин печено прасе или някоя ярка кокошка, друг свалил от багажницата половин пита кашкавал, трети реже бяла погача, а всички познати и непознати мляскат ли мляскат. Долу на пода при краката има дамаджана, а до нея бъклици с вино — всеки претендира, че неговото вино е по-хубаво от другото и ви го предлага.

Така веднъж попаднах в компания, пътуваща до Пловдив. Започнахме яденето от първата гара след София и свършихме в Пловдив. Изпиха се доста бъклици с разни вина, та като стигнах в Пловдив, чувствах известна тежест в главата си.

От вагон-ресторанта не се чувствуваше особена нужда, защото всеки си носеше кошница с провизии, па и по всички гари имаше бюфети с разни закуски и топла храна, а по перона баничари, кебапчии, кифладжии предлагаха своята стока. Престоят на влака във всяка гара позволяваше да се консумира. Сега влаковете скъсиха своя престой, а и подвижните продавачи изчезнаха.

Пътуването за чужбина беше също много лесно и без особени формалности. Случвало ми се е към десет часа да реша да замина за Париж. Влакът заминаваше в 4 1/2 часа след обед. Бързо отскачах при един роднина, който ме снабдяваше с 30 наполеона (600 лева), на минаване през ул. Леге ще се изкача в градоначалството при чиновника по паспортите и същевременно подсекретар Никола Пецов.

— Пецка, бързо един паспорт за Франция.

— Давай пендицата, — отговаря чиновникът. След като му хвърля на масата една сребърна петолевка, той ще отвори чекмеджето си, в което я има, я не три-четири паспорта. Това обстоятелство показва, колко малко паспорти са искани тогава. Пецов измъква един девствен паспорт, на който написва на български и на френски името ми, занятието и целта на пътуването. Дава и описанието на отличителните ми белези: очи тъмни, ръст висок, нос обикновен, уста обикновени, брада няма и в забележката „Особени белези“ ще постави: „носи пенсне“. Подписва се за градоначалник, слага големия печат и ми го подава.

За да получа тоя паспорт, не подавах заявление, не отговарях на четири листов въпросник, не чаках никаква анкета пред разните криминални, политически и други отделения, които тогава не съществуваха. Не бяха нужни никакви легационни визи и такси, никакво чакане. В паспорта ми нямаше дори и фотографията ми.

Купувах паспорта си, както бих купил кутия с цигари. Всичко това свършвах за половин час. Отивах в къщи, приготвях си куфара и към 4 часа съм на гарата. И там беше лесно. По направление на запад има много малко пътници: десетина-двадесет души, които ще слезат в Сливница или Цариброд и едва ли трима-четирима души ще минат границата. След 5–10 минути, най-много, аз съм пред чиновника.

— Моля един билет, втора класа до Париж.

— 166 лева и 50 стотинки, — ми отговаря чиновникът и едновременно поставя международната карнетка под машината, за да я датира посредством перфорация.

В това време носачът е настанил двата ми куфара и кошницата с провизиите, които моята майка е подредила с любов, а аз в бюфета се сбогувам с близки и приятели, с които пием чашата на изпроводячката. При последния звънец последни ръкостискания и обещания, няколко махания с ръка и с кърпичка от прозореца, и София се загубва от очите ми. В купето намирам един или двама спътници, с които скоро ще станем интимни. Място за спане има, спалният вагон е съвършено излишен. „Цариброд, молим пасош!“ Подавате паспорта, който след малко ви се връща с клеймо „Виджен“. Прекосяваме Сърбия през нощта и в сън. На утрото сме в Белград, след Белград минаваме моста на Сава и в Земун (старата граница на Австро-Унгария) чуваме наново: „Бите паспорт!“ Един 150-килограмов чиновник слага печата на австроунгарската гранична власт върху паспорта и ви го връща. От този момент вие може да скриете паспорта в куфара си, никой вече няма да ви го поиска. Минаваме в Австрия, в Германия, във Франция, без някой да потърси паспорта или друг документ. Паспортът става нужен чак при връщането, когато наближаваме Земун и Белград.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 56
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)