Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » София преди 50 години
София преди 50 години - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

София преди 50 години

Электронная книга - «София преди 50 години». Краткое содержание книги:

Ония, за които керванът на годините е превалил „над цветния хълм на младостта“, за които „напред се погледът не вглежда“, обичат често да се вглъбяват в миналото, да поплуват в тихите води на спомените, защото те са винаги успокоителни и никога не отравят с разочарования. Не че в миналото не е имало тегло и неволи — те са наши спътници от люлката до гроба. Но младините не чувствуват остро жилото на отровата им, а побелялата възраст, която вижда всичко ретроспективно, ги оставя в сянка, дори ги изличава: изпъква само светлината и радостта и безкритичната вяра в „доброто старо време“.
Такива мисли ми навява книгата на г. Г. Каназирски „София преди 50 години“. Четох скици от нея в подлистници на в. „Изгрев“, прочетох я сега с нарастващ интерес — вече пълна, освежела от занимливи подробности.
Авторът ни увежда в едно идилично време, от което ние, възрастните, все още не можем да се откъснем, ако и отдавна да сме го затуряли в буренака на забравата. Младото поколение го знае по разкази от втора п трета ръка, които във въображението на един юноша добиват очертанията на нещо едва ли не митично. И как да не е такова то за съвременния младеж, при оскъдицата на следвоенните години, когато му говорят за някогашното библейско изобилие, за баснословните някога цени на всичко, за непознати нему примитивни нрави и понятия, за един патриархален бит, който се е изличил от съзнанието дори за ония, които са преживели неговото крушение?
Толкова голяма е промяната във вътрешния и външния облик на нашата столица! Дори ония, пред очите на които са протекли промените, често не могат да разберат, как е станало това, защото то се извършва постепенно, почти незабелязано. Ние всеки ден внасяме подобрение в собственото си жилище, и то губи първичния си вид, без да сме усетили измененията му. Трябва някой стар приятел, който отдавна не ни е посещавал, да дойде и да види новата обстановка, да се учуди и да ни посочи разликата. И неволно ставаме нежни и чувствителни към старото, към онова, което смятаме сега неудобно, защото сме почувствували топлина на новото, комфортното. Така е и с промяната в градовете. С ежедневните строежи и преобразования те менят своя вид, без жителите на града да го забележат; па едновременно с това менят се и самите нрави и вкусове.
Г. Каназирски, подобно на тоя изчезнал посетител, идва да отдаде почит към старите софиянци и да възкреси някои подробности от първите години на сегашна София, да разкаже на новото поколение за едновремските нрави на нейните жители, улици, заведения, за тогавашното общество и култура, за някои забравени фигури и пр. А битието на стара София заслужава да бъде възпроизведено, защото тя е претърпяла толкова изменения, че днешната луксозна столица, в сравнение със стародавната, е неузнаваема.
Четеш книгата и цял рой видения от едно забравено минало се вестяват, за да документират, че въпреки многото неблагоприятни обстоятелства, при които е минал нашият обществен живот през изтеклите 50 години, въпреки многото политически бури и трусове, които не веднъж стихийно са се надвесвали над българския небосклон, имало е здрави жизнени сили, които поколенията са влагали в творческа, съзидателна работа, резултат на които е нова София.
Живо, реалистично е възпроизведена старата българска столица, в която се идваше от далечни места с файтони и брички, с нейните тесни и криви улици, с малките й дюкянчета, при неизгазима кал пролет и есен, при гейзери прах в летни дни, когато нямаше ни електрически трамваи, ни осветление, ни вода по домовете. Мяркат се на въображението — като из гробове — потънали в земята къщички и порутени бордеи, редом с бели двуетажни паянти1 с еркери и бели басмени перденца по прозорците, — издигнати сред широки зашумени дворове, обградени с прогнили и приведени от времето тараби. Вместо днешното електрическо осветление, тук-там мъждеят петролни ламби, които не достигат до турския сляп сокак. Наредени, подобно днешните опашки, чакат жени с газеви тенекии да си налеят вода от кварталната чешма — там, гдето всяка вечер ехтят лудешки смехове на палави вакарелки.
Младият читател, чието око е виждало само днешния европейски облик на София, с нейните модерни здания, масивни държавни учреждения и тежки съпритежателски домове, ще остане учуден като чете настоящата книга, в която ще види физиономията на столицата във всичката примитивност на някогашното й благоустройство. Ще му се сторят смешни до глупост например тогавашните многобройни барачни театри, в които се играят с големи претенции комедии от Молиера, драми от Толстоя и Горки, В. Юго и Фр. Копе. Защото младите общества са тъй самонадеяни, както и младите хора: за тях няма нищо непостижимо. И, слава Богу, защото без това качество на младостта светът не би мръднал една крачка напред.
Авторът си припомня с много подробности и обществения живот на стара София, и нейното ежедневие: общественици, културни дейци, журналисти, чиновници: разбужда спомени за някогашните моди, разходки, сватби, ефекта от първия фонограф, нощни увеселения, битови фрески, прочути заведения, достозабележителни герои на деня с техните фриволни проказничества2 — личности отдавна забравени, но оставили диря в бодрата памет на повествувателя, отбелязали името си с низ духовити анекдоти, които и днес се помнят и приказват.
Всичко е предадено в прост, безизкуствен разказ, пропит на места с хумор, оживен от весели епизоди, без приумици, без мъдрувания и сентенции. И се пак авторът като че ли иска да направи един дидактичен намек на ония непоправими мизантропи, които никога нищо хубаво не виждат, които неизменно повтарят стереотипната фраза: „досега нищо не е направено“. И с хубавия си труд той иска да им отвори очите да видят разликата между София преди 50 години и днес, да реконструират старата столица на своите бащи и деди и да заживеят с мисълта да вложат нови творчески усилия, да я направят след четвърт век такава, каквато, може би, съвсем няма да прилича на днешната. И авторът е убеден, че новото поколение ще има отгде да черпи кураж да издигне след много години една всякак преобразена — и външно и духовно — нова столица, пред която днешната ще изглежда груба и неугледна и ще се краси вечно с лозунга: „расте, но не старее“.
Може би, че тъкмо такава е била и целта на г. Каназирски. И той е постигнал тая цел. Неговата вярна памет и живо наблюдение са му услужили да възпроизведе и разкаже много от онова, което е чул и видял, и да го напише хубаво, вярно и увлекателно.
Илюстрациите на анонимния художник издават един голям майстор.3
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 56
Перейти на страницу:

Така простичко се пътуваше в чужбина тогава. Колко дни, колко документи, колко гербови марки, фотографии в не зная колко екземпляра, колко визи и такси са ви нужни днес, за да можете да отскочите в чужбина по работа или за разходка?…

Вестници и вестникари

Преди 1900 година ежедневен печат нямаше. Имаше само партийни органи, които излизаха по два или три пъти в седмицата. В-к „Свобода“, орган на стамболовистите, се печаташе на една плоска машина, която се въртеше от един циганин. Редакцията и администрацията му беше срещу Народното събрание, гдето сега е клиниката на д-р Димитраков. В-к „Народни права“, орган на радославистите — в печатницата на Либералния клуб; излизаха още: „Свободно слово“ след отцепването на Т. С. Тончев: социалистическият в. „Народ“; в. „Мир“ на народната партия и „Знаме“ на демократите. Това бяха чисто партийни органи, които не можеха да задоволят жадната за информация софийска публика. При тях ще прибавим излизащия на френски език „La Bulgarie“, редактиран от О. Искендер.

И ето че предприемчивият свищовец Петър А. Петров започва издаването на чисто локалния в. „Отзив“, който бива последван не след дълго от в. „Поща“ на Стоян Шангов и малко по-късно от в. „Дневник“, основан от Георги Николов и учителя Брадианов, а после редактиран само от Г. Николов. Имаме още двуезиковия „Български търговски вестник“ на Бернард Кон (или, както го наричахме, конския вестник). Този вестник беше авангардът на немското проникване в България. Продажната им цена бе 10 и 15 стотинки. Трябваше да се яви инициативата на Т. С. Тодоров с неговия двустраничен в. „Новини“, който бе пуснат за 5 стотинки, за да застави „Дневник“, „Поща“ и „Отзив“ да смъкнат цените си на 5 стотинки. Понеже на маншетата на вестник „Новини“ имаше две големи петорки, означаващи цената на вестника, и поради малкото му съдържание, столичани на смях погрешно четяха: „5 новини — 5 стотинки.“

Ст. С. Шангов, основател на нашата всекидневна преса

Тиражът на всички вестници беше незначителен. Ръчна продажба имаше само в столицата, а в провинцията изпращането ставаше чрез абонамент и вестникът стигаше до провинциалния четец с голямо закъснение. При това положение е естествено, че вестниците се издържаха много трудно. Крайно слаби постъпления от ръчна продажба и от абонаменти, почти никакви приходи от реклама. Тогава реклами даваха само три-четири фирми: Кръстю Пеев, Д. Христов, М. Найман и С. Ж. Дацов за неговите холандски луковици. Цената на квадратния сантиметър беше 10 стотинки. Обявленията от съдебните пристави бяха по-интересни, защото се плащаха по 25 стотинки. Колкото и да бяха евтини хартията, тиражът и сътрудниците, все пак вестникарското съсловие не беше доходно предприятие.

През 1904 г. Георги Николов ме назначи като рапортьор в своя вестник „Дневник“. Редакционният персонал на Дневник беше доста ограничен. Уводните статии се пишеха от самия Г. Николов, Йосиф Хербст, П. Н. Даскалов. Нередовно сътрудничеха Н. Г. Данчов, Любен Данаилов, Ради Радев, Георги Пеев, Ружа Барбар, Флора Атанасова и др. Рапортажът се извършваше от Сава Илчев и от мен — по-късно дойдоха Ив. Костов и Ал. Кипров. От нас се искаше ежедневно най-малко една колона нов материал, при условие че имаме вече върху мрамора друга колона набран неактюален баласт материал. Николов често слизаше в печатницата и с канап мереше набрания от всеки един от нас материал и когато констатираше, че нашата продукция не отговаря на неговите искания, той ни правеше такъв укор:

— Получаваш 140 лева на месеца, това са пари и за тях искам работа. Искам една колона материал всеки ден. Разбираш ли?

По него време събития нямаше. Ние пълнехме хрониката със съобщения за уволнения и назначения на околийски началници, пристави, старши стражари. Петимни бяхме да узнаем някой скандал, станал в питейно заведение или някоя малко по-сложна кражба, която предавахме с известна доза мистерия, за да я направим по-интересна за читателите. Когато една учителка в Юч-Бунар се самоотрови поради това, че нейният годеник й върнал годежа, ние бързо създадохме цял любовен роман, в който представихме годеника като един авантюрист — нещо като Казанова, а учителката — негова невинна жертва. Три дена под ред пълнехме колоните на вестниците с подробности по техните сношения, описвахме техните срещи и сантиментални разходки из Курубаглар, любовните клетви на прелъстителя и всеотдайната любов на учителката, нейното разочарование, мъките, които тя преживява, и най-сетне трагичното й решение да тури край на живота си. Разбира се, всичко това беше плод на нашата фантазия, описания с най-малки подробности, като че ли ние сме били свидетели на всички тия техни срещи. Важното е, че главният редактор беше доволен и вестникът беше по-интересен и търсен.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 56
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)