Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » София преди 50 години
София преди 50 години - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

София преди 50 години

Электронная книга - «София преди 50 години». Краткое содержание книги:

Ония, за които керванът на годините е превалил „над цветния хълм на младостта“, за които „напред се погледът не вглежда“, обичат често да се вглъбяват в миналото, да поплуват в тихите води на спомените, защото те са винаги успокоителни и никога не отравят с разочарования. Не че в миналото не е имало тегло и неволи — те са наши спътници от люлката до гроба. Но младините не чувствуват остро жилото на отровата им, а побелялата възраст, която вижда всичко ретроспективно, ги оставя в сянка, дори ги изличава: изпъква само светлината и радостта и безкритичната вяра в „доброто старо време“.
Такива мисли ми навява книгата на г. Г. Каназирски „София преди 50 години“. Четох скици от нея в подлистници на в. „Изгрев“, прочетох я сега с нарастващ интерес — вече пълна, освежела от занимливи подробности.
Авторът ни увежда в едно идилично време, от което ние, възрастните, все още не можем да се откъснем, ако и отдавна да сме го затуряли в буренака на забравата. Младото поколение го знае по разкази от втора п трета ръка, които във въображението на един юноша добиват очертанията на нещо едва ли не митично. И как да не е такова то за съвременния младеж, при оскъдицата на следвоенните години, когато му говорят за някогашното библейско изобилие, за баснословните някога цени на всичко, за непознати нему примитивни нрави и понятия, за един патриархален бит, който се е изличил от съзнанието дори за ония, които са преживели неговото крушение?
Толкова голяма е промяната във вътрешния и външния облик на нашата столица! Дори ония, пред очите на които са протекли промените, често не могат да разберат, как е станало това, защото то се извършва постепенно, почти незабелязано. Ние всеки ден внасяме подобрение в собственото си жилище, и то губи първичния си вид, без да сме усетили измененията му. Трябва някой стар приятел, който отдавна не ни е посещавал, да дойде и да види новата обстановка, да се учуди и да ни посочи разликата. И неволно ставаме нежни и чувствителни към старото, към онова, което смятаме сега неудобно, защото сме почувствували топлина на новото, комфортното. Така е и с промяната в градовете. С ежедневните строежи и преобразования те менят своя вид, без жителите на града да го забележат; па едновременно с това менят се и самите нрави и вкусове.
Г. Каназирски, подобно на тоя изчезнал посетител, идва да отдаде почит към старите софиянци и да възкреси някои подробности от първите години на сегашна София, да разкаже на новото поколение за едновремските нрави на нейните жители, улици, заведения, за тогавашното общество и култура, за някои забравени фигури и пр. А битието на стара София заслужава да бъде възпроизведено, защото тя е претърпяла толкова изменения, че днешната луксозна столица, в сравнение със стародавната, е неузнаваема.
Четеш книгата и цял рой видения от едно забравено минало се вестяват, за да документират, че въпреки многото неблагоприятни обстоятелства, при които е минал нашият обществен живот през изтеклите 50 години, въпреки многото политически бури и трусове, които не веднъж стихийно са се надвесвали над българския небосклон, имало е здрави жизнени сили, които поколенията са влагали в творческа, съзидателна работа, резултат на които е нова София.
Живо, реалистично е възпроизведена старата българска столица, в която се идваше от далечни места с файтони и брички, с нейните тесни и криви улици, с малките й дюкянчета, при неизгазима кал пролет и есен, при гейзери прах в летни дни, когато нямаше ни електрически трамваи, ни осветление, ни вода по домовете. Мяркат се на въображението — като из гробове — потънали в земята къщички и порутени бордеи, редом с бели двуетажни паянти1 с еркери и бели басмени перденца по прозорците, — издигнати сред широки зашумени дворове, обградени с прогнили и приведени от времето тараби. Вместо днешното електрическо осветление, тук-там мъждеят петролни ламби, които не достигат до турския сляп сокак. Наредени, подобно днешните опашки, чакат жени с газеви тенекии да си налеят вода от кварталната чешма — там, гдето всяка вечер ехтят лудешки смехове на палави вакарелки.
Младият читател, чието око е виждало само днешния европейски облик на София, с нейните модерни здания, масивни държавни учреждения и тежки съпритежателски домове, ще остане учуден като чете настоящата книга, в която ще види физиономията на столицата във всичката примитивност на някогашното й благоустройство. Ще му се сторят смешни до глупост например тогавашните многобройни барачни театри, в които се играят с големи претенции комедии от Молиера, драми от Толстоя и Горки, В. Юго и Фр. Копе. Защото младите общества са тъй самонадеяни, както и младите хора: за тях няма нищо непостижимо. И, слава Богу, защото без това качество на младостта светът не би мръднал една крачка напред.
Авторът си припомня с много подробности и обществения живот на стара София, и нейното ежедневие: общественици, културни дейци, журналисти, чиновници: разбужда спомени за някогашните моди, разходки, сватби, ефекта от първия фонограф, нощни увеселения, битови фрески, прочути заведения, достозабележителни герои на деня с техните фриволни проказничества2 — личности отдавна забравени, но оставили диря в бодрата памет на повествувателя, отбелязали името си с низ духовити анекдоти, които и днес се помнят и приказват.
Всичко е предадено в прост, безизкуствен разказ, пропит на места с хумор, оживен от весели епизоди, без приумици, без мъдрувания и сентенции. И се пак авторът като че ли иска да направи един дидактичен намек на ония непоправими мизантропи, които никога нищо хубаво не виждат, които неизменно повтарят стереотипната фраза: „досега нищо не е направено“. И с хубавия си труд той иска да им отвори очите да видят разликата между София преди 50 години и днес, да реконструират старата столица на своите бащи и деди и да заживеят с мисълта да вложат нови творчески усилия, да я направят след четвърт век такава, каквато, може би, съвсем няма да прилича на днешната. И авторът е убеден, че новото поколение ще има отгде да черпи кураж да издигне след много години една всякак преобразена — и външно и духовно — нова столица, пред която днешната ще изглежда груба и неугледна и ще се краси вечно с лозунга: „расте, но не старее“.
Може би, че тъкмо такава е била и целта на г. Каназирски. И той е постигнал тая цел. Неговата вярна памет и живо наблюдение са му услужили да възпроизведе и разкаже много от онова, което е чул и видял, и да го напише хубаво, вярно и увлекателно.
Илюстрациите на анонимния художник издават един голям майстор.3
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 56
Перейти на страницу:

Вестник „Мир“ разкрива аферата Шарл и Жан. Касаеше се за изразходвания кредит от сто милиона, отпуснати за въоръжаване на нашата армия. Поръчани са били патрони в будапещенската фабрика на Манфред Вайс, чийто представител в България беше Илия Киселов. Последният в едно писмо до Манфред Вайс признал, че голяма част от комисионната си той бил длъжен да предаде на двамата министри Шарл и Жан (Рачо Петров и генерал Михаил Савов), за да могат да бъдат приети тия патрони, които вече били бракувани като негодни. Паркетът подвежда в. Мир под отговорност за клевета, образува се дело. За да осигури своята защита, Рачо Петров, министър на външните работи, повиква бившия градоначалник Христо Басмаджиев, дава му нужните средства и го натоварва да създаде един вестник, който през време на процеса да бъде на негово разположение. Басмаджиев със сътрудничеството на адвоката Д-р Петър Стоянов създава вестник „Съвременен Борец“, който се печаташе в печатница „Габрово“ на Хаирлов в три хиляди екземпляра, изключително за софийски четци. Процесът беше доста шумен и по давление „отгоре“ завърши с осъждането на Христов, отговорния редактор на в. „Мир.“

По това време в. „Камбана“ на Кр. Станчев (в него пишеше и Григор Чешмеджиев) държеше остър език срещу двореца и тогавашното офицерство. Кръстьо Станчев не прикриваше своите мисли. Така той пишеше в своята „Камбана“:

„Българското общество се намира в едно болезнено състояние… Трябва да се разбере, че сега борбата не се води само за една промяна на личностите, а за една промяна на системата на управлението… Демокрацията няма да спре своя поход, но тя ще намери своите водители в теченията на крайната левица. Пътят към бъдещето ще бъде тогава по-малко гладък, но по-прав и по-кратък.“

А в друга своя статия Станчев пише:

„Монархизмът приравни една нация с една мушия36 и това не му стига. Той си търси сам белята… Нацията се готви да се провъзгласи за нация и мушиерите37 трудно ще си намерят място.“

Не можем ли да кажем, че съпротивата в България срещу монархизма датира от преди четиридесет и пет години? Кръстьо Станчев пророкува, още тогава той вижда 9 септември 1944 година.

Понеже „Камбана“ беше съобщила, че един млад офицер е нанесъл побой на млади войници, група офицери нападат редакцията и изпочупват всички прозорци. Целият печат осъди постъпката на офицерите. Обаче неприязнеността между офицерството и печата продължи. Не след дълго в. „Балканско Ехо“, говорейки за военния министър, писа, че „Николаев (военният министър) не знае какво говори“. За тази обида секундантите на ротмистър Никола Карагьозов се явиха при Ангел Киселов, главен редактор на вестника, за да искат удовлетворение за нанесената обида. Реши се един дуел със сабли. Киселов никога не бе хващал сабя в ръка, а Карагьозов минаваше за добър фехтовач, учил това изкуство в Русия. Освен това като офицер все имаше опитност да манипулира със сабята, която носеше от години. Дуелът стана при голямо неравенство, но все пак се състоя. Ангел Киселов бе леко ранен в ръката. С неговата кръв честта беше измита. По същия повод беше обявен на Кръстьо Станчев един друг дуел от друг офицер. След тези два комични дуела настъпи затишие.

Борбите в Македония след Илинденското въстание отвлякоха вниманието на софиянци.

Успоредно със сериозния печат се създаваше и хумористичният вестник. Още преди 1900 година се издаваше вестник „Смях и Сълза“, в който карикатуристът Ал. Божинов (тогава още млад студент в Рисувалното училище) поместваше своите политически карикатури, повлиян от руските карикатуристи и от френския карикатурист Гаварни, — големи глави върху малки тела. Останали са ми в паметта неговите „Дебюти“. Той рисуваше най-много Тодор Тодоров — „дезертьора“, Михаил Маджаров — „конската глава“ и Ив. Гешов — „изтървания заек“. В „Смях и Сълза“ сътрудничеха още Андрей Протич и Р. В. Радев.

Петър А. Петров издаваше вестник „Дяволско шило“, в което се поместваха политическите карикатури на П. Морозов.

Карикатуристът Иван Славов започна издаването на „Шантеклер“, но това списание няма дълъг живот.

Дуелът между Ангел Киселов и ротмистър Никола Карагьозов

Хумористичното списание „Българан“, списвано от Андрей Протич, Ал. Божинов и Хр. Силянов, в което сътрудничеха проф. Ал. Балабанов, Ал. Кипров, Лазар Пулев и много други, живя доста години. Карикатури от „Българан“ бяха заимствувани и поместени в някои немски и френски хумористични списания.

вернуться

36

Мушия — рум. (влаш.) „земеделски имот с подвластни, крепостни селяни“.

вернуться

37

Мушиер — „владетеля на мушия“.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 56
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)