Сътворението

Колкото и да е необичайно за един грък, Хистией не проявяваше ни най-малък интерес към философията — Дума, измислена от Питагор, за да назове истинската любов към мъдростта.

Пак Питагор, с помощта на Демокед — поне така твърдеше Демокед, — установи, че човешкият мозък е център на цялото ни мислене. Не съм виждал доказателствата за тази теория, нито пък ще ги разбера, ако ги видя. Но вярвам, че това е така. Навремето спорих по този въпрос с китайците, които мислят, че център на умствената дейност е стомахът, тъй като стомахът е по-чувствителен от другите части на тялото поради бълбукането на газо-ве в него. Демокрит ми напомня, че вече съм споменавал това. Бъди по-търпелив с мен, Демокрите. Пък и нали повторението е тайната на ученето.

— Според мен заслугата за успеха на Кротон се крие в добродетелите на неговите граждани. — Демокед се изкашля в кърпата си. — Те вярват, че учителят им е бог, какъвто той може би е.

— А Питагор мисли ли се за бог? — попита съвсем на място Хистией.

Демокед поклати глава.

— Доколкото разбирам, Питагор вярва, че всички неща са взаимно свързани, че всички ние сме част от единния космос, че всеки от нас участвува в цялостната божественост. Но не можем отново да се присъединим към цялото, докато не сме се освободили от плътта, в която сме затворени като в гроб.

— Защо? — попита Лаида.

— За да се издигнем над болката на този свят, над усещането за непълнота…

— Орфей слезе в ада — каза Лаида с чувството, че прави уместна забележка.

Може и да е била уместна. Знам твърде малко за култа към Орфей — един тракиец, който слязъл в ада, за да отведе мъртвата си жена. Той се върнал, но тя — не. Мъртвите обикновено не се връщат. По-късно бил на-казан: — предполагам, за безбожие[1].

[1] Според мита Орфей пренебрегнал Дионис, като смятал за най-висш бог Хелиос. Разгневеният бог изпратил менадите, които го разкъсали в планината Родопа. — Б. пр.

Култът към Орфей открай време има много поклонници из дивите земи, особено в магьосническа Тракия. Впоследствие започнал да се разпространява и в гръцкия свят. От малкото, което знам за орфизма, имам чувството, че той е само един недодялан вариант на красивата и наистина древна легенда за героя Гилгамеш[2]. Гилгамеш също слязъл в ада, за да върне мъртвия си възлюбен Ендику. Не, Демокрите, Гилгамеш не е грък, но все пак е голям герой и както повечето герои искал прекалено много. Не съществувало нищо, което той да не може да победи освен самото нищо — смъртта. Героят искал да живее вечно. Но дори и славният Гилгамеш не можел да промени естествения ред. Когато се примирил с тази основна истина, постигнал покой… и умрял.

[2] Гилгамеш- митологически шумерски цар, герой на шу-мерския епос, — Б. пр.

Научих историята на Гилгамеш във Вавилон. Много отдавна той бил култова фигура по цял свят. Днес е забравен навсякъде освен във Вавилон. Времето на дъл-гото царство е наистина много дълго. Бедата на гърците е, че нямат представа колко стар е този свят. Те, изглежда, не разбират, че всичко, което ще се случва, вече се е случило, като изключим края. В Индия вярват, че краят е настъпвал многократно, тъй като той идва всеки път, когато циклите на сътворението изгасват… и отново се запалват.