Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Демокрит сметна за нужно да ми даде пояснение относно орфизма. Излиза, че последователите му също вярват в преселението на душите — според тях това е процес, който завършва само когато духът е пречистен чрез обреди, и прочие. Сигурно си прав, Демокрите. Все пак ти си роден в Тракия. Освен това успя да ме убедиш, че Лаида независимо от осведомеността си по окултните изкуства никога не е разбирала култа към Орфей.
— Не съм чувал Питагор да твърди, че е посещавал Хадес, обаче ми разказа една наистина любопитна история — обади се Демокед. Изглеждаше много обезпокоен, сякаш не одобряваше онова, което сам се готвеше да разкаже. — Скоро след завръщането му от Вавилон се разхождахме покрай вълнолома, който Поликрат току-що бе построил на пристанището. Изведнъж Питагор спря и ме загледа втренчено. Гледаше ме отгоре, защото е много по-висок от мен. „Спомням си! Спомням си всичко!“, възкликна той. Нямах представа за какво говори. „Всичко за какво?“, попитах. „За предишните си съществования“, отговори той. Звучеше съвсем убедително. Разказа ми, че в едно предишно превъплъщение е бил син на бога Хермес от простосмъртна жена. Хермес толкова обичал сина си, че обещал да му даде всичко, което пожелае, освен безсмъртие. Само боговете са безсмъртни. Така че момчето поискало другото най-хубаво нещо: „Нека при всяко ново превъплъщение да си спомням кой съм бил и какво съм правил в предишните си съществования.“ Хермес се съгласил. „И ето — продължи Питагор — сега мога да си спомня какво е да си птица, воин, лисица, ахеец в Троя. Всичко, което съм бил, съм и ще бъда, докато отново се присъединя към цялото.“
Бях поразен от разказа на Демокед и неведнъж съм съжалявал, че не съм имал щастието лично да познавам Питагор. Когато една съперническа групировка го изгони от Кротон, той намери убежище в храма на Метапонт, Където бавно се самоуби чрез глад. Тогава бях на двадесет години и можех да отида да го видя. Казват, че до по-следния си ден приемал посетители. Интересно дали това е бил наистина последният му ден? Или и днес бро-ди из атинските улици, а главата му е пълна със спомени от хилядите предишни прераждания.
Демокрит ми казва, че в Тива има питагорейско учи-лище, доскоро ръководено от един кротонец на име Ли-зий. Демокрит много се вълнува от приписваните на Ли-зий думи: „Хората умират, защото не могат да свържат началото с края.“
Да, това наистина е мъдро. Животът на човека може да се представи като права низходяща линия. Но когато душата, или частицата божествен огън у всеки от нас, се присъедини към първоначалния източник на живота, тогава се осъществява идеалната фигура: правата линия се затваря и началото се свързва с края.
Тук трябва да кажа, че като малък съвсем не бях дете-чудо. В никакъв случай не искам да създам впечатлението, че съм бил пророк, чудотворец или философ в ранна възраст, нито пък когато и да било по-късно. Такава ми е била съдбата и трябва да си призная, това мое положение в обществото съвсем не ми е било неприятно независимо от враждебността на магите, последователи на Лъжата, многократно компенсирана от добрината, която проявяваха към мен трима велики царе — Дарий, Ксеркс, Артаксеркс.
Макар никога да не съм имал склонност към религията или магиите, по природа съм умозрителен. Освен това се чувствувам длъжен да опозная други религии и фило-софски системи, да разбера до каква степен се различават от пътя на Истината, която ми бе предопределено да следвам по рождение.
Неведнъж през целия си дълъг живот с учудване съм откривал в другите религии елементи, които дотогава са били за мен неповторими откровения на Премъдрия господ, отправени към Зороастър. Но сега разбирам, че Премъдрият господ може да говори на всички езици в света и че на всички езици в света думите му рядко биват разбирани или следвани. Но те си остават едни и същи. Затова са истина.
8.
През детството си водех два живота: религиозен живот вкъщи с Лаида и магите, последователи на Зороастър, и друг — в училище. Бях по-щастлив в училище, където дружах с Ксеркс и братовчед му Мардоний, сина на Гобрий. Тримата бяхме на една и съща възраст. С изключение на Милон всичките ми съученици бяха перси. По неизвестна за мен причина синовете на Хистией не посещаваха първия отдел на училището. Това бе явно пренебрежение и не вярвам Хистией, който бе амбициозен човек, да го е приемал безболезнено.