Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Мардоний имаше бърз ум. Всички мислеха, че Дарий много го харесва. Казвам „мислеха“, защото човек никога не можеше да е сигурен в истинските чувства на Дарий към някого. Той беше изкусен манипулатор и притежаваше непреодолим чар. В същото време бе и най-непроницаемият човек на света. Никой не знаеше какво точно е отношението на Дарий към него и на какво може да разчита, а в случаите, когато това най-сетне му ставаше ясно, често беше вече твърде късно. Без съмнение Дарий се съобразяваше с факта, че Мардоний е син на Гобрий — един, меко казано, опак човек — и потенциален съперник.
Затова се държеше мило както със сина, така и с бащата.
Според ритуала на рождения си ден Великият цар измива главата си в присъствието на членове и близки на царското семейство и изпълнява техните желания. Онази година в Суза на Ксеркс бе отредено да държи сребърната кана с розова вода, а на Мардоний — да изсуши с копринена кърпа косата и брадата на Дарий.
— Какво ще си поискаш, Мардоний? — попита Ве-ликият цар.
— Губернаторството на Вавилон през третия месец от годината, Велики царю.
Въпреки че изискванията на протокола забраняват на Великия цар да показва учудване, според Ксеркс баща му явно се учудил.
— Вавилон ли? Защо Вавилон? И защо само за един месец?
Но Мардоний не отговори. Просна се в краката на Дарий — поза, която според етикета означава: аз съм твой роб, постъпи с мен както желаеш.
Дарий втренчено изгледа Мардоний. После обиколи с поглед препълнената зала. И макар че на никого не е позволено да го гледа право в лицето, Ксеркс вдигна очи към него. Когато срещна погледа на сина си, Дарий се усмихна.
— Не съм виждал толкова скромен човек — каза Дарий, като се престори на извънредно учуден. — Разбира се, много хора са направили състояние за по-малко от месец. Но със сигурност не във Вавилон. По отношение на парите чернокосите хора са много по-хитри от нас, персите.
— Ще отида с него, Велики царю, ако изпълниш това като мое желание — заяви Ксеркс. — Ще пазя добродетелта на Мардоний.
— А кой ще се грижи за твоята добродетел? — попита сериозно Дарий.
— Кир Спитама, ако изпълниш неговото желание. Помоли ме да ти го предам. — Ксеркс бе репетирал това много пъти под ръководството на Мардоний. — Той ще се грижи за нашето религиозно обучение.
— Кир Спитама се е заклел да накара върховния жрец на Бел-Мардук да поеме пътя към Истината — каза Мардоний с набожно изражение.
— Тук явно има някакъв заговор — рече Дарий, — но трябва да постъпя така, както постъпват всички царе на този ден. Мардоний, син на Гобрий, поверява ти се управлението на моя град Вавилон за третия месец от новата година. Ксеркс и Кир Спитама ще те придружат. Но защо третия месец?
Естествено, Дарий добре знаеше какво сме си наумили.
— Висящите градини на Ефрат ще са цъфнали, Ве-лики царю — отвърна Мардоний. — Това е прекрасно време от годината.
— А обстоятелството, че през същото това време Великият цар е много далеч в Суза, го прави още по-прекрасно.
Дарий избухна в смях — плебейски навик, който зарази до последния си ден. Съвсем не намирах този смях за противен, по-скоро обратното.
9.
Вавилон е не толкова красив, колкото смайващ град. Постройките му са направени от едни и същи сиви тухли, изпечени от ефратска кал. Но храмовете и дворците са с египетски размери и, разбира се, по онова време градските стени бяха толкова широки, че според вавилонците върху тях спокойно можеше да завие колесница с четири коня — нещо, което те не пропускаха да припомнят при всеки разговор. Не че някога съм виждал колесница, пък н каквото и да било друго върху стената. Дори стража нямаше — такъв мир цареше там по онова време благодарение на Великия цар.
Има някаква особено завладяваща магия в един град, който съществува повече от три хиляди години. Макар често да е бил разрушаван във войни, жителите му, известни просто като „чернокосите хора“, всеки път го издигат отново — съвсем същия, какъвто е бил, или поне така твърдят. Градът се намира в центъра на огромен квадрат, разделен на две почти равни части от бързите, тъмни води на река Ефрат. Първоначално бил добре защитен от външна стена, вътрешна стена и дълбок ров. Но когато за втори път трябвало да усмирява града, Дарий разрушил част от вътрешната стена. Години по-късно, след като потуши едно въстание, Ксеркс разруши почти изцяло стените и засипа рова. Мисля, че днес е малко вероятно вавилонците пак да ни създават неприятности. По природа чернокосите хора са лениви, чувствени, покорни. Векове наред ги е управлявало едно извънредно покварено и вътрешно разединено духовенство. От време на време жреците от един храм подстрекават народа срещу жреците от друг храм и избухват размирици, подобни на летни бури — и като летни бури бързо отминават. Но такива периодични безредици дразнят управниците.