Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Обикновено Хистией седеше намръщен на дървения стол срещу сгъваемото столче, на което сядаше Лаида в дворчето на покоите си, а немощните евнуси дремеха на слънце. От време на време ми позволяваха да отида при тях. Предполагаше се, че присъствието ми ще придаде почтен вид на отношенията им. Инак рядко бях с Лаида. През онова лято в Екбатана по-голямата част от времето прекарвах във военно обучение заедно с великите принцове.
— Имаш късмет, че учиш тук. — Хистией всеки път правеше усилие да разговаря с мен. — Когато пораснеш, ще си подготвен да заемеш всякакъв пост.
— Той вече има пост. Ще бъде глава на Зороастрий-ския орден и върховен жрец на цяла Персия.
По онова време Лаида се бе посветила на намерението си да ми осигури този висок и нежелан от мен пост, който отгоре на всичко бе и напълно въображаем. Няма зороастрийски върховен жрец на цяла Персия. Ние не сме жречество, а орден.
— В случай че се откаже, може да стане сатрап, държавен съветник и какво ли не още.
Хистией изпитваше типичното за йонийските гърци презрение към всяка религия.
— Но какъвто и да станеш — продължи той мрачно, — не забравяй майчиния си език!
Това напътствие ми се видя излишно, тъй като с Хи-стией говорехме само на гръцки.
— Разговарям на гръцки с Милон — казах любезно аз. — Забранено ни е, но говорим.
— Милон, сина на Тесал ли?
Кимнах.
— Той е най-добрият ми приятел.
— Направих всичко, което бе по силите ми, за това семейство — заяви Хистией. Изглеждаше по-мрачен от всякога. — Посъветвах Великия цар да изпрати флота в Атина, преди старите земевладелци да са извикали спартанската армия, което те несъмнено ще направят. Естествено, по-добре е да се помогне на Хипий сега, докато още е тиранин, а не после, когато ще е много късно. Персия трябва да действува бързо, но за съжаление… — Хистией замълча. Не можеше открито да критикува Великия цар. — Дори предложих сам да отида като адмирал. Но…
Последва дълго мълчание. Чуваше се тихото похъркване на евнусите. Ние с Лаида също знаехме онова, което знаеха всички: Дарий уж имаше доверие на Хистией, но все го държеше под око.
Към нас се присъедини Демокед, който твърдеше, че учи Лаида на медицина. Сега подозирам, че тя го е учила на магии — има ли значение, след като двете са едно и също нещо. Когато сатрапът на Сарди убил тирана на Самос[1], неговият лекар Демокед станал роб. По-късно, по време на един престой в Сарди, Дарий паднал от коня и скъсал мускулите на десния си крак. Макар да прекарваше живота си на бойното поле, Великият цар не беше добър ездач.
[1] Поликрат бил хванат в клопка от персийския сатрап Оройт, затворил и убил — около 522 г. пр, н. е, — Б. пр.
Повикали египетски лекари. В резултат на сложните им процедури и монотонни припявания Дарий напълно окуцял с единия крак. Това го разярило.
Тогава някой си спомнил, че прочутият лекар Демокед е роб в Сарди и работи в един склад. Демокед беше не само хитър, но и хладнокръвен човек. Съобразил, че ако Дарий открие способностите му като лекар, той никога няма да успее да откупи свободата си и да се завърне в родния Кротон в Сицилия. Когато дошли да го повикат, заявил, че не разбира нищо от медицина.
— Имате грешка — казал той. — Сигурно ме бъркате с друг Демокед.
Дарий заповядал да приготвят нагорещени железа и клещи. Хладнокръвието веднага отстъпило на хитростта и Демокед се заел с лечението. Приспал Дарий за два дни. През това време масажирал крака, прилагал изкуството си. На третия ден Дарий оздравял и най-лошите опасения на Демокед се сбъднали. Назначили го за лекар на цялото императорско семейство. Дори получил изключителната привилегия да посещава жените в харема по всяко време на деня и нощта без присъствието на евнуси.
Именно Демокед спасил живота на царица Атоса.
Когато голямата болезнена бучка на едната й гърда започнала да се разраства, Демокед умело изрязал гърдата. За най-голямо учудване на всички Атоса оздравяла. Разочарованието, което изпитали египетските лекари, можело да се сравни само с разочарованието на останалите жени на Великия цар.
Макар да й било неприятно, че е загубила гърдата си Атоса разбирала, че ако се била подложила на обичайното египетско лечение (мазило от кобилешко мляко змийска отрова и стрита на прах слонова кост, което се поставя на болното място и убива пациента по-бързо от сабя), щяла да умре. Обстоятелството, че доживя до дълбока старост, промени не само моя живот което е незначителен факт, но и съдбата на целия свят, което съвсем не е незначително. Ако Атоса бе умряла тогава синът и Ксеркс нямаше да наследи баща си. Не е тайна че възцаряването на Ксеркс беше изцяло дело на майка му.