Сътворението

Но това е сегашната ми преценка за миналото. Тогава ми беше по-интересно да слушам разказа на Демокед за чудотвореца Питагор.

— Запознах се с него в Самос — каза старият лекар. — По онова време още бях бижутер, като баща си. Баща ми, преди да изпадне в немилост, беше личен бижутер на Поликрат. При Поликрат човек рано или късно изпадаше в немилост. Както и да е, Питагор беше, всъщност е — видях го отново, когато бях в Кротон — необикновен човек. С интересни идеи. Той вярва в преселението на душите.

Въпреки че на персийските деца е забранено да задават въпроси на възрастните, аз се ползувах с известна свобода.

— Какво е преселение на душите? — попитах.

— Колко прилича на дядо си! — възкликна Лаида, с което искаше да придаде особена важност на зададения от мен най-обикновен въпрос. Тя не пропускаше случай да подчертае приписваната ми голяма прилика със Зороастър.

— Това означава, че при смъртта душата се преселва в друго тяло — отговори Демокед. — Никой не знае откъде идва тази идея…

— От Тракия — заяви Хистией. — Всички налудничави магьоснически идеи идват от Тракия.

— Аз съм тракийка — каза твърдо Лаида.

— Тогава знаеш точно какво искам да кажа. — Хистией почти се усмихна.

— Знам, че от всички земи моята родина е най-близо както до небето, така и до ада — отговори Лаида с особения си магьоснически глас. — Така пеел Орфей когато слизал в подземното царство.

На това място замълчахме.

— Не знам как е стигнал Питагор до тази идея — продължи след малко Демокед. — Знам обаче, че е прекарал година-две в храмовете на Египет. Може тъкмо оттам да е взел идеята. Не мога нищо да твърдя. Чувал съм, че египетските ритуали имат извънредно силно въздействие върху податливите на внушение хора. За щастие аз не спадам към тях. Но той беше такъв човек. Спомням си, че Поликрат му бе дал писмо до своя приятел, фараона — стария Амазис[1]. Така че на Питагор сигурно са му показали най-различни тайни ритуали, неизвестни на повечето хора. Но после Камбиз нападна Египет, Амазис умря, а нещастният Питагор бе взет в плен и независимо от твърденията му, че е приятел на тирана Поликрат, персите го продадоха на един бижутер във Вавилон. За щастие бижутерът бил много мил с него. Разрешил му да учи при магите.

[1] Амазис — известен още като Яхмос II, с когото Поликрат поддържал приятелски връзки, — Б. пр.

— Виж, това вече не е хубаво — заяви твърдо Лаида.

— Мъдрите хора, където и да попаднат, съумяват да почерпят някаква полза. — Демокед имаше практичен ум! — Както и да е, когато най-сетне откупи свободата си от бижутера и се върна в Самос, Питагор беше направо друг човек. Дойде да живее при мен, а не в двореца. Разказа ми, че се научил да чете и да пише египетските йероглифи. Научил бе и персийски. Имаше нови теории за същността и устройството на онова, което сам нарече вселена.