Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
— Истина е, че беше пират — съгласи се Демокед. — Но това не му пречеше да е личност. Помня времето, когато дворът на Самос беше по-бляскав от този на Пи-зистрат. Помниш ли Анакреон? Поета Анакреон? По не-гово време може и да не си била родена. Преди да дойде в Самос, живеел в онази най-дива провинция Тракия,
— Анакреон живееше в Абдера, в гръцка Абдера — заяви Лаида с категоричен тон.
Двамата мъже избухнаха в смях.
— Преди да дойде в Самос, Анакреон живееше в най-просветената страна Тракия — каза Демокед, като се поклони на Лаида. — След това се премести в Атина. Беше любимец на клетия Хипарх. Тъжна история, нали? И все пак има едно нещо, за което Поликрат заслужава уважение: винаги гледаше на запад. Беше истински господар на морето, а искаше да бъде господар и на всички острови.
— Може би точно ти трябва да говориш с Великия цар за островите — обърна се Демокед към бившия тиран. — Той беше доволен, естествено, когато Самос стана негов. И още по-доволен бе, когато цялата флота на Самос стана негова. А щом имаш на разположение чудесна флота…
Демокед замълча и погледна Хистией.
— Още когато бях в Милет — заговори Хистией бавно, почти мечтателно, — можех без усилия да завладея Наксос.
Демокед кимна.
— Красив остров. Плодородна земя. Предприемчиви хора.
Погледнаха се многозначително.
Така започнаха Гръцките войни. Тъй като бях дете, жадно слушах разговора на възрастните, ала не разбрах значението на този двусмислен диалог. Години по-късно ми стана ясно как, едва ли не от скука, тези двама гръцки интриганти поставиха началото на един успешен заговор, в резултат на който Великият цар бе въвлечен в гръцките дела.
Но това е сегашната ми преценка за миналото. Тогава ми беше по-интересно да слушам разказа на Демокед за чудотвореца Питагор.
— Запознах се с него в Самос — каза старият лекар. — По онова време още бях бижутер, като баща си. Баща ми, преди да изпадне в немилост, беше личен бижутер на Поликрат. При Поликрат човек рано или късно изпадаше в немилост. Както и да е, Питагор беше, всъщност е — видях го отново, когато бях в Кротон — необикновен човек. С интересни идеи. Той вярва в преселението на душите.
Въпреки че на персийските деца е забранено да задават въпроси на възрастните, аз се ползувах с известна свобода.
— Какво е преселение на душите? — попитах.
— Колко прилича на дядо си! — възкликна Лаида, с което искаше да придаде особена важност на зададения от мен най-обикновен въпрос. Тя не пропускаше случай да подчертае приписваната ми голяма прилика със Зороастър.
— Това означава, че при смъртта душата се преселва в друго тяло — отговори Демокед. — Никой не знае откъде идва тази идея…
— От Тракия — заяви Хистией. — Всички налудничави магьоснически идеи идват от Тракия.
— Аз съм тракийка — каза твърдо Лаида.
— Тогава знаеш точно какво искам да кажа. — Хистией почти се усмихна.
— Знам, че от всички земи моята родина е най-близо както до небето, така и до ада — отговори Лаида с особения си магьоснически глас. — Така пеел Орфей когато слизал в подземното царство.
На това място замълчахме.
— Не знам как е стигнал Питагор до тази идея — продължи след малко Демокед. — Знам обаче, че е прекарал година-две в храмовете на Египет. Може тъкмо оттам да е взел идеята. Не мога нищо да твърдя. Чувал съм, че египетските ритуали имат извънредно силно въздействие върху податливите на внушение хора. За щастие аз не спадам към тях. Но той беше такъв човек. Спомням си, че Поликрат му бе дал писмо до своя приятел, фараона — стария Амазис[1]. Така че на Питагор сигурно са му показали най-различни тайни ритуали, неизвестни на повечето хора. Но после Камбиз нападна Египет, Амазис умря, а нещастният Питагор бе взет в плен и независимо от твърденията му, че е приятел на тирана Поликрат, персите го продадоха на един бижутер във Вавилон. За щастие бижутерът бил много мил с него. Разрешил му да учи при магите.
[1] Амазис — известен още като Яхмос II, с когото Поликрат поддържал приятелски връзки, — Б. пр.
— Виж, това вече не е хубаво — заяви твърдо Лаида.
— Мъдрите хора, където и да попаднат, съумяват да почерпят някаква полза. — Демокед имаше практичен ум! — Както и да е, когато най-сетне откупи свободата си от бижутера и се върна в Самос, Питагор беше направо друг човек. Дойде да живее при мен, а не в двореца. Разказа ми, че се научил да чете и да пише египетските йероглифи. Научил бе и персийски. Имаше нови теории за същността и устройството на онова, което сам нарече вселена.