Сътворението

— Аха, Милон, опустошителят на Сибарис. Хистией отново гледаше намръщено. В интерес на истината Милон си беше опустошител. След като разгроми сибаристката армия, той отби една река, така че целият град потъна под водитей.

— Какво да ви кажа, познавам Милон още от детската му възраст — рече учтиво Демокед. — Всъщност бих могъл да съм му дядо. Когато спечели първото си състезание на Олимпийските игри…

Демокрит смята, че разрушаването на Сибарис е станало няколко години по-късно. Не съм съгласен. Трябва обаче да отбележа, че когато възстановявам разговор, воден преди шестдесет години, най-вероятно смесвам неща, казани при различни срещи…

През онези години Демокед ми говореше много за Питагор. Това означава, че разказът ми е достоверен — в смисъл, че повтарям точно онова, което съм чул. Хроно-логическата последователност обаче е друг въпрос. Не съм си водил дневник. Знам със сигурност, че чух името на Питагор през първото лято в Екбатана. Дори си спомням нещо още по-важно, а именно че през същия ден Хистией и Демокед обсъждаха господаря на морето Поликрат. Разменените погледи и многозначителното мълчание по-късно ме накараха да стигна до извода, че именно на тази среща двамата са се съюзили с цел да въвлекат Дарий във война с гръцкия свят. Тактиката им бе да съблазнят Великия цар с единствената титла, ко-ято не притежаваше — Господар на морето. Освен това положиха всички усилия да го убедят, че трябва да под. крепи тирана Хипий — и чрез война, ако е необходимо Естествено, впоследствие войната стана необходима главно поради интригите на двама гърци в Екбатана през един летен ден, когато нямаха какво друго да правят.

— Жена ти ми каза, че Питагор си е построил училище в Кротон, от цял свят идвали да учат при него — рече Лаида, която имаше добри чувства към жената на Де-мокед, защото тя не представляваше заплаха за нея.

— То не е училище в истинския смисъл на думата. По-скоро е… Всъщност той заедно с още няколко други светци са се отделили в една къща, където водят, според определението на Питагор, благочестив живот.

— Не ядат боб. — Хистией си позволи да се засмее. И до днес най-сигурният начин да разсмееш атиняните е да споменеш Питагоровата забрана да се яде боб. Атиняните намират това табу за ужасно смешно, особено когато в театъра атинският комик придружава шегата си с шумно пърдене.

— Питагор вярва, че бобовите зърна съдържат човешки души — обади се Демокед. — А и не може да са отрече, че те наистина приличат на човешки зародиши.

Демокед беше човек на науката, тьй че проявяваше интерес към всяка теория за сътворението.

— Питагор отказва да яде и месо — добави той. — Страх го е, че може, без да иска, да изяде някой прародител или приятел, чиято душа се е преселила именно в това животно.

— Колко дълго, според Питагор, душите могат да се преселват от едно същество в друго? — попитах аз.

Двамата гърци ме изгледаха с истинско любопитство. Бях задал въпрос от първостепенно значение. За момент престанах да бъда дете — бях внукът на Зороастър.