Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:

Една истинска история Една фатална съдебна грешка Един съсипан човешки живот
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 156
Перейти на страницу:

Когато Оклахома все още беше част от Дивия запад, Ейда се славеше с колоритна и напълно заслужена репутация на убежище за всякакви разбойници. Споровете се решаваха с револвери и по-бързият стрелец си тръгваше, без да се страхува от наказание от някакви органи на реда. Банковите обирджии и крадците на едър рогат добитък се стичаха в Ейда, защото все още беше на индианска територия и не беше част от Щатите. Шерифите, когато изобщо имаше такива, не можеха да се мерят с професионалните престъпници, които живееха в Ейда и околностите.

Репутацията на Ейда като град, в който няма закони, драстично се промени през 1909-а — годината, в която местните жители най-сетне решиха, че им е омръзнало да живеят в страх. Един уважаван фермер на име Гюс Бобит беше застрелян от професионален убиец, нает от конкурента му, собственик на съседното ранчо. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани и жителите на града изведнъж откриха, че ги сърбят ръцете да обесят някого. Рано сутринта на 19 април 1909 г. се събра тълпа, готова за линч и предвождана от масоните, лидери на общественото мнение в Ейда. Четирийсет души излязоха с тържествена крачка от сградата на масонския орден на ъгъла на Дванайсета улица и „Бродуей“ в центъра на Ейда и след няколко минути стигнаха до затвора. Там хората завързаха шерифа, измъкнаха четиримата разбойници от килиите им и ги повлякоха по улиците към една конюшня, избрана специално за случая. Китките и глезените на четиримата бяха завързани с бодлива тел, а после те един по един бяха ритуално обесени.

Рано на следващата сутрин местният фотограф постави апарата си в хамбара и направи няколко снимки. Една от тях е оцеляла през годините — потъмняла черно-бяла фотография, на която ясно се виждат четиримата обесени, увиснали на въжето, почти умиротворени в неподвижността си и съвсем мъртви. Години по-късно тази снимка беше отпечатана като пощенска картичка и се раздаваше на посетителите в местната Търговска камара.

В продължение на цели десетилетия това линчуване беше най-голямата гордост на жителите на Ейда.

5

В случая с убийството на Картър разследващите органи в лицето на Денис Смит и Гари Роджърс разполагаха не само с резултатите от аутопсията, пробите от косми и „съмнителните“ тестове с детектора на лъжата, но и бяха напълно уверени, че знаят кой е убиецът. Рон Уилямсън щеше да бъде в затвора за известно време, но после щеше да се върне. Рано или късно щяха да го пипнат.

В случая с Харауей обаче не разполагаха с нищичко — нито тяло, нито свидетели, нито някаква следа. Рисунките на предполагаемите извършители можеха да изобразяват половината млади мъже в Ейда. Трябваше да се надяват на някакво чудо.

И то се случи изневиделица през октомври 1984 г., когато един човек на име Джеф Милър влезе в полицейското управление в Ейда и поиска да се срещне с детектив Денис Смит. Каза, че има информация за случая с Харауей.

Милър беше местно момче без полицейско досие, но ченгетата го познаваха като един от многобройните младежи от града, които излизаха късно вечер и постоянно се местеха от работа на работа, обикновено във фабриките. Милър си придърпа един стол и се зае да разказва историята си.

В нощта, в която изчезна Динайс Харауей, близо до река Блу на четирийсет километра южно от Ейда имало купон. Джеф Милър не присъствал лично, но познавал две жени, които били там. Тези две жени — той съобщи имената им на Смит — по-късно му казали, че Томи Уорд също бил на купона и в някакъв момент свършило пиенето. Уорд, който нямаше кола, изявил желание да отиде за още бира и взел назаем пикапа на някоя си Джанет Робъртс. Тръгнал сам, нямало го няколко часа и когато се върнал, не носел бира, но бил разстроен и плачел. Когато го попитали защо плаче, отговорил, че е направил нещо ужасно. Какво, попитали всички на купона. Ами по някаква причина той се върнал с пикапа чак до Ейда, като по пътя подминал многобройни магазини, от които можел да купи бира, и се озовал в „Маканалис“ на изток от града, откъдето отвлякъл младата продавачка, изнасилил я, убил я, отървал се от трупа и сега се чувствал ужасно.

Да признае всичко това пред група от случайни алкохолици и пристрастени към марихуаната сякаш бе най-логичното нещо на света.

Милър не обясни защо двете жени са казали за това на него, а не на полицията, нито пък защо са чакали пет месеца, преди да го направят.

Колкото и абсурдна да беше тази история, Денис Смит веднага се зае да я провери. Опита се да открие двете жени, но те вече бяха напуснали Ейда. (Когато един месец по-късно най-сетне успя да ги намери, те отрекоха да са били на купона, да са виждали Томи Уорд както там, така и на някой друг купон, да са чували някаква история за отвлечена, изнасилена и убита млада продавачка или каквато и да е друга млада жена, и изобщо отрекоха всичко, казано от Джеф Милър.)

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)