Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Я вижте, скъпа моя — рече той, — вижте каква изненада съм ви приготвил. О, не е накит, по-скоро една рядкост, една скъпоценна находка. Вижте…
Отвори кутията и извади някакъв блестящ предмет с два остри върха. Клеманс, все още коленичила на молитвения чин, се отдръпна ужасена.
— Но, мила моя — възкликна Луи и се разсмя, — не се страхувайте, това не е направено, за да ранява! Това е виличка за ядене на круши. Погледнете колко изкусно е изработена.
И той постави върху молитвения чин една виличка с два стоманени, много остри върха, вложени в дръжка от слонова кост и цизелирано злато.
Но кралицата наистина като че ли не проявяваше голям интерес към предмета, нито оцени оригиналността му. Луи бе разочарован.
— Поръчах го нарочно за вас чрез Толомей на един златар във Флоренция. Доколкото знам, в света има само пет такива вилички, и аз пожелах вие да имате една, за да не цапате хубавите си пръсти, когато ядете плодове. Истински предмет за дама; едва ли мъж би посмял или би могъл да си служи с такъв скъпоценен прибор освен моя зет от Англия, който, както ми разправят, притежавал такава виличка и я употребявал при ядене, без да се бои от подигравки.
Мислеше си, че с последните си думи е проявил остроумие, и очакваше усмивка. Но Клеманс не се помръдна от молитвения чин и продължаваше да гледа втренчено съпруга си. Никога не бе изглеждала по-красива; дългите златисти коси падаха до кръста й.
— И още нещо — подзе пак Луи, — Толомей току-що ми съобщи, че младият му племенник, когото бях изпратил заедно с Бувил да ви доведе от Неапол, е оздравял; скоро щял да тръгне за Париж и във всяко писмо пишел на чичо си за вашите добрини.
Не последва отговор.
„Но какво й е? — се попита той. — Би могла поне да каже една думичка за благодарност.“
Всеки друг на мястото на Клеманс би го накарал да избухне в гняв; но никак не му се искаше да помрачи тъй рано щастието си с една семейна сцена. Той се овладя и направи нов опит.
— Този път наистина мисля, че работите в Артоа ще се оправят — рече той. — Нещата като че ли потръгнаха добре. Срещата в Компиен, на която тъй мило ме придружихте, постигна резултатите, които очаквах, и аз скоро ще произнеса арбитражното си решение. Всички се укротяват, когато вие сте до мен.
— Луи — каза внезапно Клеманс, — как умря първата ви съпруга?
Луи се наведе напред, сякаш бе получил удар през кръста, и я погледна за миг като втрещен.
— Маргьорит умря… умря — отговори той, като раз маха ръце — от възпаление на гърдите, което я задушило, както ми разправят.
— Луи, можете ли да се закълнете пред бога… Той я прекъсна, като повиши тон:
— За какво искате да се закълна? Няма за какво да се кълна. Накъде биете всъщност вие? Какво искате да знаете? Казах ви каквото ви казах и моля да се задоволите с това; вие няма какво да знаете повече.
И започна да крачи из стаята с обърнати навън ходила. Шията му над отвора на нощния халат бе почервеняла; големите му очи заискриха с обезпокоителен блясък.
— Не искам — изкрещя той, — не искам да ми се говори за нея! Никога! И най-малкото вие. Забранявам ви, Клеманс, да споменавате пред мен името на Маргьорит…
Пристъп на кашлица прекъсна думите му.
— Можете ли да се закълнете пред бога — повтори с решимост Клеманс, — можете ли да ми се закълнете, че вашата воля няма нищо общо с нейната смърт?
У Луи гневът бързо помрачаваше разсъдъка. Вместо просто да отрече и да вдигне рамене, както при нелепо и оскърбително твърдение, той отговори:
— Е, и ако е така? Вие сте последната, която има право да ме упреква. По-скоро би трябвало да се сърдите на вашата баба!
— На моята баба? — промълви Клеманс. — Какъв дял има моята баба във всичко това?
Вироглавия разбра тутакси, че бе сторил глупост, но това само още повече разпали яростта му. Твърде късно беше вече да се върне назад.
— Разбира се, че вината е на нейно унгарско величество! Тя настояваше вашата сватба да стане през лятото. И тогава аз пожелах… чувате ли ме добре, само пожелах… Маргьорит да бъде мъртва преди това време. И желанието ми бе чуто — това е всичко. Ако не бях изказал това желание, днес вие нямаше да бъдете кралица на Франция. Затова не се правете на толкова невинна и не стоварвайте върху мен вината за нещо, което е толкова изгодно за вас и ви издигна по-високо от всичките ви роднини.
— Никога не бих се съгласила — възкликна Клеманс, — ако знаех, че е станало на такава цена. Ето, заради това престъпление, Луи, бог не ни дарява с дете!