Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Твоята дъщеря ще ти бъде върната — каза Клеманс — и аз ще я закрилям. Ще говоря за това на краля.
— Недейте, мадам, моля ви — извика Йодлин.
— Кралят ме отрупва с подаръци, които не желая; защо да не ми направи един, който да ми е по сърце!
— Не, не, моля ви се от душа, не го правете — повтори Йодлин. — Предпочитам да видя дъщеря си под калугерска забрадка, отколкото зарита под земята.
За пръв път от началото на разговора Клеманс се усмихна, почти се засмя.
— Нима хората като теб във Франция толкова се страхуват от краля? Или пък все още тегне над вас спомена за крал Филип, за когото казват, че бил без милост.
Ако Йодлин хранеше искрена обич към кралицата, не по-малка беше неприязънта й към Вироглавия; сега й се представяше удобен случай да удовлетвори и двете чувства.
— Вие още не познавате монсеньор Луи такъв, какъвто всички го знаят тук; той още не ви е показал опакото на нрава си. Никой не е забравил — каза тя, като сниши глас, — че нашият сир Луи накара да изтезават прислужниците в дома му след процеса на мадам Маргьорит и че под кулата Нел бяха измъкнати осем трупа, съвсем осакатени и обезобразени. Да не мислите, че са били бутнати там случайно? Не бих искала да ни бутнат случайно и нас там, мен и дъщеря ми.
— Това са злословия, разпространявани от враговете на краля…
Но едва изрекла тези думи, Клеманс си спомни за намеците на кардинал Дюез в Авиньон.
„Нима съм се омъжила за кръвожадник?“ — помисли си тя.
— Съжалявам, ако съм казала повече, отколкото трябва — подзе отново Йодлин. — Дано бог даде да не научите нищо по-лошо от това и нека голямата ви доброта ви остави а неведение.
— Какво е това по-лошо, което бих могла да науча?… Свързано ли е то със смъртта на мадам Маргьорит…?
Йодлин повдигна тъжно рамене.
— Вие сте единствената в двора, мадам, която все още се съмнява в това. Ако още не са ви осведомили, то е защото някои чакат удобен момент може би, за да ви сторят по-голямо зло. Той накара да я удушат, това се знае. Около замъка Гайар всички го знаят… Но когато ви опознае човек, накрая не може да не се съгласи с краля.
— Боже мой, боже мой, нима е възможно…нима е възможно да е убил, за да се ожени за мен! — изхлипа Клеманс и закри лицето си с ръце.
— О, недейте плака пак, мадам — каза Йодлин. — Скоро ще стане време за вечеря, а не можете да се явите в този вид. Трябва да освежа лицето ви.
Тя отиде да вземе леген с прясна вода и огледало, притисна влажна кърпа о страните на кралицата, оправи една къдрица, която се беше разчорлила. В движенията й имаше особена мекота, някаква закриляща нежност.
За миг лицата на двете жени се появиха едно до друго в огледалото, две лица със същия светъл, златист тен, със същите големи сини очи.
— Знаеш ли, че си приличаме — каза кралицата.
— Това са най-хубавите думи, които са ми казвали, и много бих искала да беше така — отвърна Йодлин.
И тъй като бяха дълбоко развълнувани и усещаха еднаква потребност от приятелска ласка, в един и същ порив на нежност двете се прегърнаха за един кратък миг.
V. ВИЛИЦАТА И МОЛИТВЕНИЯТ ЧИН
С вирната брадичка и усмивка на уста, наметнал подплатен с кожа халат над нощницата, Луи Х влезе в стаята.
По време на вечеря кралицата му се бе видяла необичайно мрачна, студена, далечна, сякаш отсъствуваше; следеше със закъснение разговора и едва отговаряше на думите му. Това обаче не бе го много обезпокоило. „Жените ги прихващат различни настроения — си каза той, — а подаръкът, който й нося, не може да не й възвърне доброто разположение.“ Луи беше от онези съпрузи без въображение, които нямат много високо мнение за жените и смятат, че всичко може да се уреди с един подарък. Затова и влезе в стаята, приел най-ласкаво изражение и държейки продълговата кутийка за скъпоценности.
Малко се изненада, като видя Клеманс коленичила на молитвения си чин. Обикновено тя завършваше вечерните си молитви, преди да се появи той. Направи й знак с ръка, който означаваше: „Не се притеснявайте заради мен, свършете спокойно…“, и застана в другия край на стаята, като въртеше кутийката между пръстите си.
Минутите течаха; Луи отиде да вземе един захаросан бадем от купата, оставена до леглото, и го схруска. Клеманс все още коленичеше. Той се приближи до нея и тогава видя, че тя не се моли. Само го гледаше.