Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Клеманс се реши.
— Вярно ли е — запита тя, — че малката Наварска принцеса, която държат далеч от двора и която съм видяла само веднъж, не е дете на моя съпруг?
В същото време си помисли:
„Не трябваше ли по-рано да бъде известена за всички тайни на тази корона. Баба ми е трябвало да се осведоми по-добре; всъщност ме подтикнаха към този брак, без да знаят много неща.“
— Какво да ви кажа, мадам… — отвърна Йодлин и продължи да оправя възглавниците, сякаш въпросът не я бе изненадал кой знае колко много, — мисля, че никой не знае това, нито дори нашият сир Луи. Всеки говори каквото му изнася; тези, които твърдят, че Наварската принцеса е дъщеря на краля, имат интерес да говорят така, а също и онези, която я смятат за незаконнородена. Има и такива, като монсеньор дьо Валоа, които менят мненията си според случая, и то за нещо, за което може да има само една истина. Единственият човек, който можеше да каже нещо със сигурност — нейно величество Маргьорит Бургундска, сега лежи с натъпкана с пръст уста…
Йодлин замлъкна и погледна кралицата.
— Вие се безпокоите, мадам, да не би нашия сир кралят…
Пак се спря, но Клеманс я насърчи с поглед.
— Успокойте се, мадам — рече Йодлин — монсеньор Луи не е възпрепятствуван да има наследник, както твърдят злите езици в кралството, а и при двора.
— Знае ли се… — промълви Клеманс.
— Аз го знам — отговори бавно Йодлин — и са взети всички мерки да бъда единствената, която знам.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа истината, мадам, защото и аз си имам една тежка тайна. Сигурно би било редно още да мълча… Но няма да оскърбя дама като вас, от такова високо потекло и толкова великодушна, ако ви призная, че моята дъщеря е от монсеньор Луи.
Кралицата гледаше Йодлин с безмерно изумление. Това, че Луи бе имал друга съпруга преди нея, не бе поставяло никога особени проблеми пред нея. Като всички принцове и Луи бе оженен съобразно с интересите на държавата. Скандал, затвор и накрая смъртта го бяха разделили от невярната съпруга. Клеманс не се интересуваше от интимния живот или от тайните разногласия на съпрузите. Нито любопитство, нито каквито и да било представи занимаваха мисълта й. Но ето че любовта, извънбрачната любов се бе изправила пред нея в лицето на тази хубава румена, руса жена в разцвета на тридесетте; едва сега въображението на Клеманс заработи…
Йодлин изтълкува мълчанието на кралицата като порицание.
— Не аз го поисках, мадам, уверявам ви; той настоя за това с цялата си власт. И после, беше толкова млад, не беше никак придирчив. Една знатна дама сигурно би го смутила.
С ръка Клеманс й даде знак, че не желае по-нататъшни обяснения.
— Искам да видя дъщеря ти.
Върху лицето на камериерката се изписа уплаха.
— Вие можете да я видите, мадам, разбира се, че можете, тъй като сте кралица. Но ви моля да не го правите, защото тогава ще се разбере, че съм ви казала всичко. Тя толкова прилича на баща си, че монсеньор Луи от страх да не би видът й да ви причини болка, нареди да я пратят в манастир току преди да пристигнете. Аз ходя да я виждам само веднъж в месеца и щом стане на възраст, ще я покалугерят.
Първите реакции на Клеманс бяха винаги продиктувани от великодушие.
— Но защо — рече полугласно тя, — защо е всичко това? Как са могли да помислят, че такова нещо ще ми хареса. И с какви жени са свикнали френските князе? Значи заради мен, бедна ми Йодлин, са ти отнели дъщеричката! Моля те, много те моля да ми простиш.
— О, мадам — отвърна Йодлин, — добре зная, че не вие сте причината за това.
— Аз не съм причината, но е направено заради мен — отвърна замислена Клеманс. — Всеки от нас носи вина не само за лошите си дела, но и за всичкото зло, което е… причинил, макар и несъзнателно.
— А мен самата, мадам — подзе отново Йодлин, — която бях първа камериерка в двореца, мен монсеньор Луи ме прати тук, във Венсен, на по-ниска служба, отколкото имах в Париж. Никой не може да възразява срещу волята на краля, но това е наистина малка благодарност за мълчанието, което запазих. Монсеньор Луи сигурно е искал да скрие и мен, но не е допускал, че вие ще предпочетете този дом сред горите пред големия дворец в столицата.
Веднъж започнала да излива сърцето си, тя вече не можеше да спре.
— Сега мога да ви призная — продължи Йодлин, — че когато пристигнахте тук, бях готова да ви служа само по задължение, но не и по желание. Само една толкова благородна дама като вас, тъй добра по сърце, както сте красива на лице, можеше да ме накара да ви обикна. Та вие съвсем не знаете колко ви обичат простите хора; би трябвало да чуете какво се говори за кралицата в кухните, в конюшните, в пералните! Там, мадам, вие имате предани души, много по-предани, отколкото сред големите барони. Вие спечелихте сърцата на всички ни, дори моето, което беше заключено за вас; сега нямате по-предана слугиня от мен — завърши Йодлин, като хвана ръката на кралицата, за да я целуне.