Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Преди Червената армия да пресече полската граница, Радек все пак предупреждава Политбюрото на болшевишката партия, че нахлуването в Полша ще се прецени на Запад като агресия. Повечето от ръководителите на Полската комунистическа партия се изказват в полза на навлизането в Полша. И Ленин, и Политбюро на болшевишката партия са на същото мнение. Командващият Червената армия Тухачевски подписва на 2 юли заповед: „Ние ще донесем на трудовото човечество щастие и мир на върха на нашите щикове. На Запад!“
Под Варшава Червената армия е отблъсната. С мирният договор се приема за полско-съветска граница линията, очертана на Парижката мирна конференция, известна като „линията Кързън“ по името на лорда — министър на външните работи на Великобритания, който с ултиматум на правителството на тази страна от юли 1920 г. иска спиране на бойните действия.
НЕП. В началото на 1921 г. икономическите резултати от военния комунизъм са катастрофални. Икономиката на Русия е разбита напълно. Населението гладува, прмишленото производство е замряло. Броят на кръглите сираци достига 3 млн. и половината от тях са безпризорни, вечно гладни и преследвани за най-различни престъпления. Селските бунтове с участието дори на червеноармейци припламват из някога плодородните, а сега опустошени губернии. По границите на гладуващите области специални отреди чекисти стрелят срещу бегълците. Дори в крепости на болшевизма като Кронщат моряците се разбунтуват с лозунг „Съвети без комунисти!“. Троцки и Тухачевски командват щурма срещу въстанието и одобряват разстрела на 3 хил. моряци. С куршуми може да се раздава правосъдие, но не и хляб. Десетият конгрес на болшевишката партия бие отбой и поставя началото на нова икономическа политика (на руски съкратено — НЕП). Прекратява се ограбването на селяните и се разрешава свобода на дребната търговия и дребната печалба. Стопанството започва да се съживява, но празните складове, сушата от лятото и политиката на изземване и на последните храни са причина за смъртта на милиони граждани на Съветска Русия. Повече от 12 млн. души са спасени с храни, изпратени от САЩ.
Страните победителки в световната война установяват търговски връзки с Русия в очакване на печалби от този разположен на площ от 22 млн. км2 пазар. На конференцията в Генуа през 1922 г. се оказва натиск върху съветската делегация (Ленин е нейн ръководител, но поради болест и страх от белогвар-дейско покушение си остава в Москва) да се изплатят дълговете на царска Русия, анулирани поради интервенцията. Постига се компромис, даващ възможност за западни инвестиции в Русия. Най-големият резултат от тази конференция (българската делегация се води от Ал. Стамболийски, а в съветската делегация е Кр. Раковски) е внезапното за западните държави установяване на дипломатически отношения между Германия и Съветска Русия. Но от мечтата си за съветска Германия болшевиките не се отказват. На конгреса на Германската комунистическа партия през януари 1923 г. Васил Коларов, тогава ген. секретар на Коминтерна, окуражава делегатите, че „Съветска Русия и нейната Червена армия са на разположение на Интернационала“. През 1924 г. Италия, Великобритания, Франция и др. страни установяват дипломатически отношения със Съветска Русия.
През 1921 г. Червената армия влиза в Монголия, в която са се били настанили белогвардейски и китайски части. Монголия се превръща в първата държава — васал на Съветска Русия. С окончателната победа на съветския режим в Украйна, след влизането през 1921 г. на Червената армия в Грузия и завоюването на Кавказ през 1922 г. става възможно и официално да се обяви на света появяването на нова държава — Съюз на съветските социалистически републики. За ген.-секретар на бол-шевишката партия е избран Сталин. Този пост е поверен на най-необразования член на Политбюро, тъй като всеки от останалите членове си има важни постове в държавата или в Коминтерна. Троцки не е криел неприязненото си отношение към Сталин и е казвал за него, че е „най-бележитото нищожество“ в партията.