Песента на Сузана

Тя затътри тромавата си, скърцаща количка към жената с дебелото наметало, докато вятърът я брулеше безмилостно. Не бе изминала и десетина метра, а вече се беше задъхала. Тъмнокожата жена си пое дълбоко дъх от влажния — и като че ли каменен — въздух. Колоните — сега се сети, че се наричаха „зъбери“ или нещо подобно — се издигаха вдясно от нея. Вляво се виждаше овално езеро от тъмнина, заобиколено от порутени каменни стени. Две внушителни кули се извисяваха над външната стена на крепостта — ала когато Сузана се вгледа по-добре, видя, че горната част на едната е полуразрушена, сякаш от светкавица или от някаква мощна експлозия.

— Това място, където се намираме сега, се нарича „алюра“ — поясни Мия. — Пътеката опасва крепостната стена на Замъка над Бездната, някога известен като Дискордия. Каза, че искаш малко чист въздух. Надявам се, че сега си доволна, сай, както биха казали в Кала. В момента сме много далеч от там, Сузана, намираме се дълбоко навътре в Крайния свят, близо до мястото, където вашето пътешествие ще завърши — за добро или за зло. — Похитителката и направи кратка пауза, след което продължи: — За зло, най-вероятно. Изобщо не ми пука какво ще стане с вас — хич даже. Аз съм Мия и може да съм ничия дъщеря, ала съм майка. Единственото, което ме интересува, е моето мъниче. То ми е напълно достатъчно! Искаш да си поговорим? Чудесно. Ще ти кажа онова, което мога да ти споделя, и ще бъда искрена. И защо не? Това никак няма да ми навреди.

Сузана се огледа наоколо. Когато завъртя глава към централната част на Замъка — там, където би трябвало да се намира вътрешният двор — долови миризмата на разложение. Мия забеляза как тъмнокожата жена сбърчи нос и се усмихна.

— Да, те са умрели отдавна — машините, които бяха изоставени, са намерили своя покой, ала миризмата на смъртта им продължава да витае във въздуха. Миризмата на смърт никога не изчезва напълно. Най-добре питай своя приятел Стрелеца — истинския стрелец. Той знае, защото е изцапал с кръв ръцете си. Роланд е отговорен за много неща, Сузана от Ню Йорк. Вината за толкова много светове виси около врата му като разлагащ се труп. Той отиде твърде далеч и привлече погледа на висшите сили с деянията си. Роланд ще бъде унищожен, както и всички онези, които останат на негова страна. Аз нося гибелта му в утробата си и не се съмнявам, че часът му скоро ще настъпи. — Брадичката и щръкна напред, гърдите и се издигнаха и Сузана видя очертанията на изпъкналия и корем под лунната светлина. В този свят бременността на Мия недвусмислено си личеше.

Какво ти личеше — тя изглеждаше така като че ли всеки момент щеше да се пръсне.

— Задай въпросите, които имаш към мен — рече ничията дъщеря. — Само да ти напомня, че съществуваме и в другия свят — онзи, където сме неотделимо обвързани една с друга. В момента сме в леглото в странноприемницата, все едно сме заспали…, ала ние не спим, нали, Сузана? Ни най-малко. И когато телефонът звънне, когато моите приятели се обадят, напускаме това място и отиваме веднага при тях. Ако дотогава си получила отговорите на въпросите, които те интересуват, чудесно. Ако не си — пак е чудесно. Питай. Или… ти нали също беше стрелец? — Устните и се изкривиха в презрителна усмивка.