Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Стреса поклати глава и отново се зае с корена.
— Нямам никаква представа — отвърна тя. — Никой никога не ми го е обяснявал. Никога не съм отивала до града. От години не съм разговаряла с някой елф. Ти си първата и при това не си изцяло елф, не е ли така? Пррууффт. Твоята кръв е смесена. А твоят приятел е нещо съвсем друго.
— Той е човек — поясни Рен.
— Ссспттт. Щом казваш, сигурно е така. Аз никога досега не съм виждала същество, подобно на него. Откъде идва той?
Рен осъзна за пръв път, че Стреса вероятно не знаеше, че там, навън съществуват и други хора освен елфите и Летящите ездачи или че има друго място освен островите.
— Ние двамата идваме от Западната земя, която е част от една страна, наречена Четирите земи, а преди години от там са дошли и всички елфи. Там има голям брой различни видове хора. Гарт и аз сме просто едни от тях.
Стреса замислено я изучаваше. Нейното бодливо-тяло се сви, а краката й се доближиха бавно един до друг.
— След като намерите елфите, рррггггхх, и предадете вашето съобщение, какво ще правите после? Ще се върнете ли там, откъдето сте дошли?
Рен кимна.
— Западната земя, казваш. Тя нещо подобно, груул, на Мороуиндъл ли е?
— Не, Стреса. Там наистина има същества, които са опасни. Но все пак Западната Земя изобщо не прилича на Мороуиндъл. — Но при тези думи Рен си помисли: Засега да, но колко дълго ще остане така при тези набиращи сила Шадуини?
Комбинираната котка подъвка корена известно време и после отбеляза:
— Пффтт. Не мисля, че ще можете сами да стигнете до Арборлон. — Странните й сини очи бяха вперени в Рен.
— Така ли? — попита Рен.
— Пфт, рфт. Не виждам как. Вие нямате никаква представа как да изкатерите Черния корниз. На всяка цена ще трябва да избегнете Хароу и Дракулите. Долу, в долината, има Ревенанти. От демоните точно те са най-лошите. Има също така и дузини други. Ссспхт. Щом веднъж ви открият…
Бодлите по тялото й многозначително щръкнаха и после отново полегнаха. Рен се изкушаваше да попита за Дракулите и Ревенантите. Вместо това тя погледна Гарт въпросително. Той само показа своето безразличие със свиване на рамената. Свикнал бе да намира свой собствен подход към всичко.
— Ами какво предлагаш да направим? — попита тя комбинираната котка. Очите мигнаха и съществото измърка.
— Бих предложила да направим една сделка. Аз ще ви заведа до града. Ако, успеете да минете през демоните, да предадете вашето съобщение и после отново се върнете, аз ще ви преведа обратно. Хррруулл. — Стреса направи пауза. — В замяна на това вие ще ме вземете с вас, когато напуснете острова.
— До Западната земя ли? — попита намръщено Рен. — Ти искаш да напуснеш Мороуиндъл?
— Сппппттт — кимна комбинираната котка. — Повече не ми харесва тук. Няма за какво да ме вините. Оцеляла съм дълго време благодарение на своя ум, опит и инстинкт, но най-вече съм имала късмет. Днес моят късмет ме изостави. Ако не бяхте минали случайно вие, аз щях да съм мъртва. Уморих се от този живот. Искам да се върна обратно към стария си начин на живот. Вероятно ще мога да осъществя това там, където живеете вие.
Може би, помисли Рен. А може би не.
Тя погледна Гарт. Пръстите на грамадния мъж се движеха бързо в отговор. Ние не знаем нищо за това същество. Внимавай какво ще решиш.
Рен кимна. Типично за Гарт. Той разбира се грешеше — те знаеха едно нещо. Истина беше, че комбинираната котка беше ги спасила от Уистерона така, както бяха я спасили от него и те. Тя можеше да се окаже полезна, защото познаваше опасностите на Мороуиндъл далеч по-добре от тях. Съгласието да я вземат със себе си, когато напускат острова, беше една достатъчно малка отплата.
Само ако подозренията на Гарт не се окажеха правилни и комбинираната котка не играеше някаква игра. Не се доверявай на никого, беше я предупредила Усойницата.
Рен се поколеба за момент, обмисляйки нещата. После реши да игнорира предупреждението.
— Приемаме сделката — обяви внезапно тя. — Мисля, че това е една добра идея.
Комбинираната котка разпери бодилите си за поздрав.
— Хрруулл. Предполагах, че ще я приемете. — каза тя и се прозя.
После се протегна пред тях по цялата си дължина и удобно положи глава върху лапите.
— Не ме докосвайте, докато спя — посъветва ги тя. — Ако го сторите, ще свършите с лице, пълно с бодили. Не бих искала нашето съдружие да завърши по такъв начин. Пхффтт.
Преди Рен да успее да предаде докрай предупреждението на Гарт, очите на Стреса бяха се затворили и комбинираната котка беше заспала.