Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Не бъди толкова уверен в силата на този хубав трофей — отвърна Скарт със саркастична усмивка. — След малко аз ще смъкна ръкавицата от шапката ти и ще я забода на върха на моя шлем. Несъмнено аз ще я получа по-честно, отколкото си я получил ти.
— Има време, след като я спечелите, да разправяте как ще я носите — спокойно му отвърна кавалерът. — Макар че, кълна се — допълни той, отвръщайки на присмеха с присмех, — трябва здраво да се борите, за да я получите; вие наистина имате нужда от трофей, за да замести шпорите, които оставихте при форта Нюбърн.
„Фортът Нюбърн“ беше слабото място на Скарт. Той бе един от ония пет хиляди конници, които под командата на Конуей позорно се оттеглиха от Тайн и всяха такава паника сред цялата английска армия, че я доведоха чак в сърцето на Йоркшир, без да се спре и да си почине. И преди това Холтспър бе подхвърлил този неприятен спомен в лицето му, а сега повторно да бъде опозорен пред тълпата от сънародници, пред собствените си войници — мнозина от които в това време бяха влезли в лагера — и най-вече в присъствието на този отбран кръг от горди и блестящи зрители, застанали там горе на насипа — по-страшна обида никога не му бе нанасяна. Когато противникът му повтори подигравката, челото му — вече потъмняло — стана още по-мрачно, а тънките му устни побеляха, сякаш останаха съвсем без кръв.
— Измамник! — изсъска той през зъби. — Лъжливият ти език скоро ще замлъкне. В живота на капитан Скарт няма друго петно освен петната от кръвта на собствените му врагове и враговете на неговия крал. Твоята кръв ще се смеси с тая на останалите.
— Хайде! — извика Холтспър, нетърпеливо размахвайки оръжието си. — Не съм дошъл тук, за да се надприказваме, защото в такова състезание не се съмнявам, че изкусният дворянин Скарт ще ме победи. Шпагите ни са изтеглени, готов ли сте, сър?
— Не — отговори Скарт.
— Не? — запита противникът му изненадан. — Какво…
— Капитан Скарт е кирасир. Той не се бие на земята.
— Вие сте обиденият! — намеси се Стъбс. — Вие имате право на избор, капитане.
— Ще се бием тогава на коне.
— Благодаря за услугата, господа! — отговори Холтспър зарадван. — Точно това желаех и аз, но не се надявах да го постигна. Вие казахте — ще се бием на коне.
— Коня ми! — извика Скарт, обръщайки се към един войник. — Доведете го и разчистете мястото от тази сган.
Последната заповед не беше необходима. Щом разбраха, че боят ще бъде на коне, хората, пръснати навред, се втурнаха към върха на насипа и застанаха там, повечето от тях доволни, че ще присъствуват на зрелище, което дори и в онези рицарски времена беше необикновено.
Глава XIX. Встъплението
От възвишението, дето се бяха струпали „знатните лица“, приготовленията се наблюдаваха с жив интерес и най-различни чувства.
— Прекрасно! — възкликна Дороти Дейръл, когато шпагите се кръстосаха. — Това удря танцьорите в земята. Точно такова нещо ми се харесва! Малък номер, неспоменат в програмата за забавленията. Ей че хубава борба ще гледаме!
Като чу тези думи, Лора Лъвлейс потръпна.
— О, Дороти Дейръл! — каза тя и я погледна укорно. — Това е твърде сериозно, за да се шегувате. Вие само така си приказвате, нали?
— Не, не си приказвам само така, госпожице Лъвлейс Не се шегувам. Ни най-малко. Говоря съвсем сериозно уверявам ви.
— Но вие сигурно не бихте искали да видите как се пролива кръв?
— Защо пък не? Какво ме интересува, щом не е моята кръв или кръвта на моите приятели? Ах! Ах! Ах Какво са за вас или за мене тези хора? Не познавам нито единия нито другия. Ако са разгневени един на друг, нека се бият. Пък ако щат, и да се убият, какво ме засяга мене!
„Проклета жена!“ — помисли си Лора без да отговори.
Мериън Уейд чу жестоките думи, но бе твърде заета с това, което ставаше долу на поляната, за да им обърне внимание. Зародилото се подозрение, макар и нестихнало не я тревожеше вече. То бе отстъпило място на страха за живота на онзи, който бе причинил това подозрение.
— Боже мой! — си каза тя, скръстила ръце на гърди, сплела отчаяно тънките си бели пръсти. — Ами ако го убият! Уолтър! Мили Уолтър! — извика тя, искрено умолявайки брата си. — Слез долу и ги спри! Кажи му — кажи им, че не трябва да се бият. О, татко, няма да им позволиш, нали?
— Може би не ще успея да им попреча — каза Уолтър и излезе от кръга на познатите си. — Но ще отида долу. Имаш ли нещо против, татко? Господин Холтспър е сам и може би има нужда от приятел.
— Иди, синко! — каза сър Мармадюк, доволен от чувствата на сина си. — Няма значение кой е или какъв е. Той е наш гост и е бил твой защитник. Ако твърдо са решили да се бият, направи всичко, за да бъде борбата честна.