Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Макар и победен, Скарт не беше смъртоносно ранен. Дясната му ръка беше прободена само веднъж и това му отнемаше възможността да действува за момента, но нямаше да го осакати завинаги.
Духът му беше наранен повече, отколкото тялото; червенината, заляла лицето му, подсказа на войниците и на другите събрали се около него, че нито съчувствията, нито поздравленията са подходящи сега.
Затова мълчаливо му оказаха помощ и той мълчаливо я прие.
Щом освободиха ранената му ръка от бронята и самозваният хирург на взвода спря кръвта и превърза ръката през рамо, Скарт напусна мястото, където бе паднал, и се запъти право към сър Мармадюк и приятелите му.
Дамите вече си бяха отишли — след кървавия инцидент нямаха желание да се забавляват с каквито и да било игри.
Рицарят бе останал преди всичко, за да открие какво е довело капитан Скарт в неговия парк.
Той беше твърдо решил да разбере най-после причината за това натрапничество и тъкмо щеше да тръгне, за да попита натрапника, той сам се приближи и сър Мармадюк остана на мястото си.
От вида на Скарт личеше, че предстои обяснение. Сър Мармадюк стоеше и мълчеше, оставяйки чужденеца да започне разговора, който сега бе неизбежен.
Когато Скарт приближи толкова, че да бъде чут, той попита с авторитетен глас дали сър Мармадюк е там.
Въпросът беше отправен към селяните, които стояха долу на моравата.
Като разбраха, че и сър Мармадюк го е чул, те замълчаха, защото не знаеха дали домакинът им ще иска да се отговори утвърдително.
Нахалният тон накара сър Мармадюк да не отговори и въпросът бе повторен.
Сър Мармадюк трябваше да отговори.
— Той е тук — каза той, без да вмъква в отговора си нито титла, нито поздрав. — Аз съм сър Мармадюк Уейд.
— Драго ми е, добри господине. Искам да ви кажа нещо. Може ли насаме? Виждам, че сте с приятели.
— Аз не разговарям насаме с непознати — отговори рицарят, като се изправи гордо. — Каквото имате да кажете, сър, може да бъде казано открито.
— Както желаете, сър Мармадюк — съгласи се Скарт с подигравателно-любезен глас. — Но ако за мое нещастие досега не сме се познавали, то аз живея с надеждата, че това неприятно положение скоро ще се прекрати и че отсега нататък ще се опознаем по-добре.
— Какво искате да кажете, сър? Защо сте тук?
— Аз съм тук, сър Мармадюк, за да помоля за гостоприемството на вашия дом. Между другото, паркът е много хубав, а жилището изглежда удобно. Има достатъчно място за всичките ми хора, струва ми се. Едва ли ще бъде учтиво, ако ядем, пием и спим под един покрив, а останем чужди един на друг!
— Да ядем, да пием и да спим под един покрив ли? Вие сте във весело настроение, сър!
— Пред възможността да бъда в такъв приятен лагер бихте ли очаквали да ме видите другояче, сър Мармадюк?
— След урока, който току-що получихте — отговори рицарят, отвръщайки на иронията, — човек би очаквал да ви види по-сериозен.
— Капитан Скарт може да покаже твърде много белези от рани, за да се тревожи от такава дреболия като тази, за която загатвате. Но ние губим време, сър Мармадюк. Аз съм гладен, войниците ми също; жадни сме. Имаме желание да ядем и да пием.
— Можете да направите и едното, и другото. На три мили оттук ще намерите странноприемница.
— По-близко — отговори Скарт с обиден смях — е нашата странноприемница.
Като каза това, той посочи към голямата къща на сър Мармадюк, които се издигаше гордо и се открояваше на върха на отсрещния хълм.
— Хайде, сър — каза рицарят, загубил търпение, — престанете да говорите със загадки. Кажете открито и веднага какво шекате.
— Ще ви съобщя е удоволствие, сър Мармадюк. Уверявам ви, че така, както съм изгладнял, нямам никакво желание да продължа този непристоен разговор. Корнет Стъбс — продължи той, обръщайки се към подчинения си, — Ако не греша, вие носите в джоба си един кралски пергамент. Моля извадете го и направете на този почтен джентълмен честта да го запознаете с неговото съдържание.
Корнетът, който отново се беше обковал в стоманения си костюм, мушна пръсти под нагръдника на бронята и веднага измъкна пергаментов свитък, върху който личеше голям червен печат. Като го разгъна, той прочете гласно:
Негово величество, научавайки от достоверен рапорт за верноподаничеството на сър Мармадюк Уейд от имението Бълстрод, в графството Бъкингам, с настоящото му възлага да поеме грижата и издръжката на капитан Скарт и неговия конен взвод до времето, когато ще потрябват на негово величество за служба на кралството му; при това негово величество препоръчва споменатия капитан Скарт на сър Мармадюк като способен и доблестен офицер и благородник, който е служил добре на отечеството и на краля.