Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Войници! — извикаха няколко гласа заедно, а в това време тълпата изостави представлението на танцьорите, втурна се към върха на насипа, спря и се ослуша както преди.
Отново прозвучаха ясните звуци на кавалерийския рог, този път с команда „Напред“ и преди още ехото да заглъхне зад хълмовете, на парка, между масивните колони на главния вход се появиха редиците на кавалерийски ескадрон и тръгнаха по алеята към господарската къща.
Редица след редица, те вървяха в пълен ред; всеки конник, щом излезеше изпод сянката на дърветата, сякаш пламваше от слънчевите лъчи, заискрили внезапно по излъсканата броня.
Яздейки по двама, войниците преминаха половината от откритото пространство и продължиха напред; те напомняха на някаква огромна змия, промъкваща се през вратата — стоманените брони бяха люспите и, а святкащите редици — прешлените на влечугото.
Когато всички влязоха и продължиха да се вият нагоре по склона, който водеше към жилището, те още повече заприличаха на огромна змия — красива, но опасна, — която бавно се промъква, за да унищожи жертвата си.
— Кралските кирасири.
Мнозина в лагера нямаха нужда от това съобщение, за да разберат какви са новодошлите. Броня, покриваща дрехата с бухнали ръкави, стоманен шлем и нагръдник, набедреници, нараменици, предпазващи раменете, предни и задни лакътници — ето такова беше металическото облекло на кирасирите, а кралското знаме, с което корнетът яздеше начело, показваше, че това са кирасирите на краля.
— Кралските кирасири!
Какво търсеха те в парка на сър Мармадюк Уейд? Каква работа имаха в неговия дом? Ето ги, нататък се бяха насочили.
Мнозина зададоха този въпрос, но от всички най-трудно можеше да намери отговор самият сър Мармадюк.
Представлението на танцьорите бе изоставено напълно. Изпълнители и зрители се бяха втурнали безредно към онази страна на насипа, която гледаше към парка, и застанали на върха му, възкликваха от почуда или изказваха предположения за това ново забавление, неспоменато в програмата за развлеченията.
В този миг рогът отново изсвири „Стой“ и подчинявайки се на сигнала, кирасирите пак дръпнаха юздите.
Челната колона на взвода бе стигнала срещу стария лагер и някои от думите, разменени между двамата офицери, долитаха ясно до хората, застанали върху насипа.
— Слушай, Стъбс — извика капитанът, като излезе една-две стъпки встрани от взвода и посочи лагера. — Какво правят тия селяни там? Можеш ли да разбереш?
— Нямам никаква представа — отговори запитаният.
— Облечени са в празнични дрехи. Да не е Петдесетница или Първи май?
— Нито едното, нито другото — отвърна Стъбс. — Не им е времето сега. Не е, бога ми.
— Кълна се във Венера! Между тях има и някои хубави фусти. Все пак лагеруването тук няма да е скучно.
— Не, бога ми! Всичко друго, но не е и скучно, разбира се.
— Иди по-близко, за да те чуят, и ги попитай какво, по дяволите, правят тук.
При тази заповед корнетът пришпори коня си и като стигна на петдесет крачки от рова, спря.
— Какво, по дяволите, правите тук? — извика той, предавайки буквално възложената му заповед.
Естествено, на този груб въпрос не отговориха нито сър Мармадюк, нито стоящите наблизо. Някои от простите хора в тълпата обаче извикаха: „Веселим се. Празнуваме рожден ден.“
— А, това ли било — промърмори корнетът, като се обърна и тръгна назад, за да съобщи новината на своя началник.
— Ела да идем и да се запознаем — каза Скарт, след като Стъбс му предаде съобщението. — Ще „поразузнаем“ селските хубавици на Бъкс; изглеждат хубави в празнични дрехи. Какво ще кажеш, Стъбс?
— Съгласен — отговори лаконично корнетът.
— Alons32, както казват във Франция. Там горе може да намерим нещичко, за което заслужава да се изкачи хълмът. Както казват пак във Франция, nous verrons33.
И като заповядаха на войниците да слязат от конете и да останат при тях — своите те повериха на двама коняри, — офицерите в пълно снаряжение се заизкачваха по наклона към саксонския лагер.
Глава XVIII. Предизвикателство
— Е, добри хора! — каза Скарт, когато влезе със спътника си в лагера — Празнувате ли? Чудесно, в това хубаво време — синьото небе над вас, зелените дървета пред вас. Моля ви се, ние не искаме да прекъсваме веселбата ви. Продължавайте игрите! Вярвам, че няма да имате нищо против да ви погледаме?
— Не, не! — отговориха няколко гласа едновременно. — Вие сте добре дошли, господа, добре сте дошли.
32
Alons (фр.) — напред, хайде. Б. пр.
33
Nous verrons (фр.) ще видим. Б. пр.