Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Кирасирът разбра, че има насреща си достоен противник едва когато една лъскава шпага се сблъска с неговата и изтръгна искри от стоманата. Пред него не стоеше вече „селяк от долен произход“, облечен в селска носия, а кавалер в украсена с дантели дреха, елегантен като него самия, и също тъй смел.
Новосъздаденото положение накара зрителите да затихнат неочаквано, сякаш жезълът на някой магьосник ги бе вкаменил, и едва след няколко мига в кръга се понесе шепот на възхищение и познатият възглас „ура за Черния конник!“
За миг капитанът на кирасирите като че ли занемя. Но само за миг, и то защото срещата беше неочаквана. Може би Скарт беше самохвалко, но не беше страхливец, а при тия обстоятелства дори и страхливецът би трябвало да се покаже смел. Макар и още пиян, той знаеше, че хубави очи го наблюдават, знаеше, че дамите от благороден произход се намират на десет крачки от него. По свои съображения досега той се преструваше, че не ги забелязва, обаче знаеше, че те са видели всичко, което се случи, затова нямаше намерение да се покаже слаб.
Може би самият човек, представил се тъй странно, както и внезапното му появяване, накараха Скарт да занемее за миг, защото в противника пред себе си той позна кавалера, който пред странноприемницата смело вдигна тост
Споменът за тази обида, прибавен към новото предизвикателство, удвои възмущението му и той най-после намери какво да каже:
— Ти ли си, неверен предателю! Ти!
— Неверен или не — спокойно отвърна кавалерът, — аз искам обезщетение за оскърблението, което нанесохте на тези почтени хора. Разпуснатото ви държание може да е добро за Фландрия — и не се съмнявам, че там сте се държали така, — но аз трябва да ви науча да поздравявате девойките в Англия по друг начин.
— А кой си ти, дето предлагаш да ме учиш?
— Аз не съм „долен селяк“, капитан Ричард Скарт. Лъжете се, ако мислите да се измъкнете под този страхлив предлог. Трябва да се биете или да се извините!
— Да се извиня ли? — извика войникът разгневено. — Капитал Скарт да се извини! Ха! Ха! Ха! Чуваш ли, корнет Стъбс? Помниш ли някога да съм се извинявал?
— Не, бога ми! — промърмори Стъбс.
— Добре, както обичате — каза кавалерът и зае боева стойка.
— Не, не! — извика Девойката Мариан и се хвърли пред Холтспър, сякаш за да го защити с тялото си. — Недейте, сър. Не е честно. Той е в броня, а вие, сър…
— Не, не е честно! — чуха се няколко гласа. В това време един едър мъж със свиреп вид и рошава черна брада си пробиваше път между тълпата към мястото, гдето се намираха противниците.
— Не може така, мастър Хенри — извика брадатият човек, като се приближи. — Не рискувайте. Знам, вие сте достоен противник за всекиго в Англия, но това тук не е честно. Капитанът на войниците трябва да смъкне тия стоманени плочи и борбата да е на равни начала. Как мислите, момчета?
Близкостоящите, към които бе отправен въпросът, отговориха с викове: „Не е честно, не е честно! Офицерът трябва да свали бронята!“
— Така е — каза Уолтър Уейд, който пристигна в този миг. — Ако господата ще се бият, условията трябва да бъдат равни. Вие, капитан Скарт, не се противопоставяте, нали?
— Аз не искам предимства — отвърна капитанът на кирасирите. — Нека той постъпи както желае, но аз не свалям бронята си за нищо на света.
— Тогава противникът ви също трябва да се облече — предложи един от джентълмените, дошъл с Уолтър. — Боят не може да започне, докато това не се уреди.
— Разбира се! — присъединиха се няколко гласа. — Двамата трябва да бъдат еднакво защитени.
— Може би господинът — каза един, сочейки корнета — не би имал нищо против да услужи с бронята си? Това ще опрости нещата. Струва ми се, че са еднакви на ръст.
Стъбс погледна към капитана и очите му попитаха: „Да откажа ли?“
— Дай му я — каза Скарт, като видя, че няма как да откаже.
— Да заповяда! — каза корнетът и веднага започна да се съблича.
Много ръце помогнаха на Хенри Холтспър да облече защитната броня и след няколко минути той вече бе обкован в стоманеното облекло на корнета — ризница и металически нагръдник, нараменици, набедреници, защитни брони на ръцете — за щастие всичко му стана така добре, като че бе правено за него.
Шлемът беше все още в ръцете на един от помагачите и той понечи да го постави на главата на Хенри Холтспър.
— Не — каза Холтспър, като го отблъсна. — Предпочитам да нося кастрената си шапка. — И посочвайки трофея, поставен на периферията, допълни: — Там има нещо, което достатъчно добре ще предпази главата ми. Обидена е една английска девойка и под ръкавицата на друга английска девойка обидата ще бъде измита.