Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Въпреки обидата, която им беше нанесъл, много от присъствуващите бяха готови да извикат:
— Ура за капитана на кирасирите!
Въпреки че щеше да се бие за тях, много от присъствуващите бяха готови да изкрещят:
— Долу Черния конник!
Но сега проявления от подобен характер бяха престанали и сред пълната тишина конниците, излезли вече на открито, тръгнаха един към друг с погледи, в които се четеше ту смърт, ту решителност.
За нежните женски очи гледката беше ужасна. Кротката Лора Лъвлейс не издържа; тя се завтече към къщи, последвана от много други. Дороти Дейръл извика след тях, подигравайки се на малодушието им.
Мериън остана. Не можеше да се откъсне от предстоящото зрелище, макар че се боеше да гледа. Тя стоеше под тъмната сянка на едно дърво, но тъмнината не можеше да скрие ужасния страх, с който наблюдаваше бронираните конници, които намръщени се приближаваха един към друг от двете противоположни страни на лагера.
Екнаха ясните звуци на кавалерийски рог — „Атака!“ Конете сами разбраха сигнала и не стана нужда да ги пришпорят, за да се впуснат един срещу друг.
И двата коня като че знаеха защо отиват напред. При първия звук те се хвърлиха един срещу друг, пръхтейки с омраза, сякаш и те подобно на ездачите си влизаха в смъртен бой.
Това беше дуел с шпаги. Шпагата по онова време беше единственото оръжие на кирасирската кавалерия освен пистолета, но те взаимно се споразумяха да не използуват пистолети.
Двамата, които щяха да се дуелират, с голи шпаги се впуснаха един срешу друг. Скарт извика: „За краля!“, а Холтспър също тъй енергично издигна противоположен възглас — „За народа!“
При първото сблъскване не се нараниха, Когато конете префучаха един край друг, чу се звънтене на стомана — остриетата на шпагите блеснаха пред броните, но нито един от двамата не изглеждаше да е спечелил предимство.
И двамата веднага обърнаха конете си и отново препуснаха, за да се нападнат.
Този път конете се сблъскаха. Конят на кирасира политна и макар че през мигновеното прекъсване на галопа двамата неприятели размахваха и удряха с шпагите, разделиха се както преди без нараняване.
Сблъскването обаче разпали гнева и на конете, и на ездачите и, когато се срещнаха за трети път, зрителите видяха в очите на ездачите истинския гняв на смъртната битка.
Конете отново се впуснаха в нападателен галоп и се сблъскаха ужасно — оръжия и защитни брони се удариха едновременно. Конят на кирасира отскочи пред устрема на по-мощния си противник. Черният кон прелетя невре-дим и отмина, но вятърът грабна шапката на Холтспър и тя падна на тревата зад него.
Макар и незначителна, случката изглеждаше предзнаменателна. Това беше първият признак на победа и предизвика бурното одобрение на привържениците на кирасирския капитан.
Виковете едва се бяха засилили, когато ги заглушиха други, по-шумни викове, поздравяващи подвига на Черния конник.
Мигновено Холтспър обърна коня си, върна се и като набоде с върха на шпагата касторената си шапка, повдигна я от земята и пак я сложи здраво на главата си!
Всичко това стана, преди противникът му да има време да се върне и да го нападне; хладнокръвието, с което бе извършено всичко това, както и прекрасното ездаческо изкуство напълно възвърнаха доверието на неговите привърженици.
Четвъртата среща беше последната, в която враговете се срещнаха лице с лице.
Но сега Холтспър вече беше разбрал с какво превъзхожда противника си и бе решил да се възползува от него.
Конете едва се бяха разминали, когато конят на кавалера неочаквано спря — юздите му бяха дръпнати така силно, та чак опашката му се разстла по тревата. След това, завъртвайки се на задните си крака като на ос, той се впусна в пълен галоп след коня на кирасира.
Размахвайки шпага във въздуха, Черния конник нададе тържествуващ вик — какъвто често преди бе надавал в ухото на индианците, — а конят, сякаш съзнаваше предимството, което бяха спечелили, изцвили остро, също като ягуар.
С един поглед през рамо Скарт видя приближаващата се опасност. Опиташе ли се да се обърне, щеше да се натъкне отстрани на шпагата на своя неприятел.
Да се обърне в този миг беше невъзможно. Той трябваше да избяга напред и да изчака благоприятен момент. Единствената му надежда беше в бързината на коня и разчитайки на това, той заби дълбоко шпорите и се понесе в галоп напред.
Тази нова и неочаквана маневра приличаше много на отстъпление и лагерът гръмна от викове „Страхливец!“. „Той е победен!“, „Ура за Черния конник!“