Градът на мрака

Но Дризт замахваше отново и отново, безмилостен и неуморим. Учителят му го насърчаваше — караше го да вижда пролуки, там, където такива липсваха, а момчето винаги откликваше — с удар, замах или ритник.

Матрона Малис мълчаливо наблюдаваше сцената. Не можеше да отрече, че Зак е обучил добре сина й — физически Дризт беше подготвен повече от отлично за влизане в битка.

Но Закнафейн знаеше, че за матроната умението да се борави с оръжие далеч не е всичко. Трябваше да я държи колкото се може по-далеч от момчето, трябваше да й попречи да говори с него. Тя нямаше да одобри държанието му.

Дризт започна да се уморява, Повелителят на меча можеше да усети това, въпреки че изтощението, което се чувстваше в ръцете на младия До’Урден, беше до известна степен само за заблуда.

— Давай — тихо промълви Закнафейн.

Изведнъж кракът му се „схвана“. Докато Зак се опитваше да запази равновесие, дясната му ръка се залюля и увисна и в защитата му се разкри пробив, на който момчето не можеше да устои.

Ударът дойде изневиделица. Лявата ръка на учителя се стрелна, рязко пресече пътя на ятагана, избивайки го от ръката на младежа.

— Ха! — изкрещя Дризт.

Той очакваше този ход и насочи следващата си атака. Ятаганът профуча покрай лявото рамо на Зак, но след парирането на учителя започна да се спуска неизбежно надолу от инерцията на оръжието.

Още преди Дризт да е повторил нападението си, Зак бе вече на колене. Ятаганът на момчето го беше порязал леко, но без да го нарани. Повелителят на меча скочи на крака и замахна отдясно, с дръжката напред. Тя удари Дризт право в лицето. Онемял, младежът отстъпи голяма крачка назад и замръзна на място. Ятаганът се изплъзна от ръката му. Блестящите му очи дори не мигнаха.

— Маневра в маневрата! — обясни му Зак.

Младият До’Урден се строполи на пода в безсъзнание.

Матрона Малис кимна одобрително, когато Повелителят на меча се върна при нея.

— Готов е за Академията — отбеляза тя.

Закнафейн не каза нищо, но по лицето му се изписаха разочарование и гняв.

— Виерна вече постъпи там — продължи Малис. — Като повелителка, ще преподава в Арах-Тинилит — школата на Лот. Това е голяма чест.

Пази репутацията на дома До’Урден, помисли си Зак, но беше достатъчно умен, за да не произнася тези мисли.

— Дайнин скоро ще я последва — каза матроната.

Мрачният елф беше изненадан. Два наследника, учители в Академията, по едно и също време?

— Добре си се потрудила, за да ги настаниш там — дръзна да отбележи той.

— Пито — платено — усмихна се Малис.

— И с каква цел? Да защитават Дризт?

— От това, което току-що видях, по-скоро Дризт ще ги защитава — засмя се силно матроната.