Градът на мрака

Малис се изсмя, когато проникна зад фасадата на добрите му обноски.

— Ти и моят син прекарахте много време тук — каза тя. — Дойдох да видя резултатите.

— Момчето е отличен боец — увери я той.

— Дано да е — измърмори матроната. — Само след година постъпва в Академията.

Когато чу съмнението в думите на Малис, Зак присви очи и изръмжа:

— В Академията никога не са имали войн, който да си служи така добре с мечовете.

Жрицата се отдалечи от него и застана пред Дризт.

— Не се съмнявам в необикновените ти умения с оръжието — каза тя на момчето, въпреки че хвърли многозначителен поглед на Зак.

— Носиш ги в кръвта си. Но има и други качества, които правят от мрачния елф добър войн. Качества на сърцето. Начинът му на мислене!

Дризт не знаеше какво да й отговори. През последните три години я беше виждал само няколко пъти, а и не бяха говорили.

Повелителят на меча видя притеснението, изписано по лицето на своя ученик и се уплаши, че момчето може да сбърка, а Малис чакаше само това. Тогава тя щеше да има причина да унижи Зак, да го отстрани от обучението на Дризт, а самия втори син да предаде в ръцете на Дайнин или на някои друг безсърдечен убиец. Закнафейн беше най-добрият преподавател що се отнася до оръжията и бойната техника, но ученикът му вече знаеше как да борави с тях, а Малис искаше момчето да бъде емоционално закалено.

Учителят не можеше да рискува да се случи това — толкова високо ценеше времето си прекарано с този млад мрачен елф. Той извади мечовете си от украсените със скъпоценни камъни ножници, насочи ги срещу Дризт пред очите на матроната и изкрещя.

— Хайде, да й покажем на какво си способен, млади войне!

В очите на втория син лумна пламък, когато видя връхлитащия насреща необуздан учител. Ятаганите веднага се озоваха в ръцете му, сякаш ги бе призовал.

И добре, че стана така! Зак се нахвърли срещу Дризт с такова настървение, с каквото не го беше правил досега, дори и когато му доказваше ползата от долното кръстосване. Мечът се сблъска с ятаганите — полетяха искри, Дризт отстъпваше назад, а ръцете го боляха от силата на тежките удари.

— Какво пра… — опита се да го попита момчето.

— Покажи й — изръмжа Зак и нанасяше удари отново и отново.

Дризт едва избегна един разсичащ, който за малко да го убие. Но притеснението не му позволяваше да започне атака.

Закнафейн изби единия ятаган от ръцете му, после и другия и използва едно много неочаквано оръжие — вдигна високо крака си и заби тока си право в носа на момчето. То се претърколи назад и се опита да запази дистанция между себе си и обезумелия Зак поне, докато възвърне сетивата си.

Застанал на колене, Дризт видя как Повелителят на меча се приближава към него.

— Покажи й! — все по-яростно крещеше той.

Кожата на момчето пламна в лилавите пламъци на вълшебния огън, което го правеше много по-лесна мишена. То отвърна по единствения начин, по който можеше — спусна кълбо от черен мрак върху себе си и своя учител. Дризт предусети следващия ход на Зак и направи мъдър избор — легна по корем и започна да лази, като държеше главата си ниско.