Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
По план пилотът на всеки самолет трябваше да пусне първите шест бомби визуално — в стил Втората световна война, — като използва оптическия прицел; а вторите шест — с помощта на бордния компютър. Джейк настрои внимателно прицела за четирийсетградусово пикиране с освобождаване на бомбите на шест хиляди фута. При освобождаване на такава височина наклонената дистанция беше около девет хиляди фута. Да пуснеш бомба на девет хиляди фута разстояние от целта и да я улучиш, не е лесна работа, като се вземе предвид отнасянето от вятъра за времето на падане. Но затова и бомбардирането от пикиране си беше изкуство.
В крайна сметка всичко опираше до това — поразяването на целта. Петте хиляди мъже, намиращи се месеци в открито море, богатството, пропиляно за кораби, самолети и гориво, кръвта, пролята по време на обучението — всичко бе с едно-единствено предназначение — момента, в който бомбата поразява целта. Ако, разбира се, пилотът успее да я уцели.
Подполковник Халдейн очакваше от пилотите си само най-доброто. Предната вечер той залепи на стената на стаята за инструктаж списък с имената на всички. Списъкът беше също толкова голям и заемаше също толкова видно място на стената, както другия — с оценките на кацанията. За да бъдеш пилот на самолетоносач бе необходимо след всеки полет да се прибереш безопасно на борда, но от пилота има полза в битката единствено тогава, когато в критичния момент порази целта. Такъв беше смисълът на думите на Халдейн.
— След учебните полети на Хаваите водачи на звена в ескадрилата ще станат тези, които са с най-добри попадения. Гарантирам ви, че резултатите на всеки от вас ще бъдат отразени в досието за състоянието на подготовката. Очаквам всички до един да заработите заплатите си на учебния полигон.
Лейтенант Дъг Харисън не издържа и пръв се обади:
— Хей, шкипер, можеш да ми станеш взводен.
— Ако успееш да ме надминеш в бомбомятането, ще го направя, — стрелна му в отговор Халдейн.
Днес Харисън беше номер четири и летеше отдясно на Джейк. Човек имаше за какво да се възхищава на Харисън — ако не за друго, то поне за самочувствието му. Халдейн беше воювал години наред във Виетнам и беше бомбардирал под обстрел, докато Харисън само преди година бе излязъл от авиационното училище. Той не беше глупак и добре познаваше класата на опитните професионалисти, но въпреки това харесваше предизвикателството.
Макар че не обичаше да говори за това, Джейк Графтън не отстъпваше на никого, когато дойдеше време да прояви летателните си умения. Той бе преживял своя дял смъртоносен зенитен огън, и бе хвърлил достатъчно истински бомби. Името му щеше да бъде на първо място в този списък и точка.
Майор Бартоу разтърси енергично юмрук пред Джейк и той мигновено увеличи дистанцията до водещия самолет. Номер две, капитан Хари Дигман, мина отдолу на водещия, оставяйки само няколко фута до соплото на Халдейн, и изплува на мястото, заемано досега от Джейк. Бойният строй бе готов.
Подполковник Халдейн се обади по радиото. Отдолу им разрешиха атака — звеното Ф-4 преди тях напускаше полигона — и той поведе строя в плавен широк ляв завой на 15 000 фута към целта. Когато стигнаха над изходния пункт, Халдейн рязко сви вляво. След десет секунди зави вторият самолет, а след още десет — Джейк.
Строиха се в дълга редица, вече на достатъчно разстояние един от друг и всеки се концентрира върху целта и собствения си самолет.
Първото важно нещо за успеха на пикирането е да се определи точно началото на атаката — точката в пространството, откъдето самолетът трябва да тръгне, за да излезе в курса за атака с предварително избрания ъгъл на пикиране — днес четирийсет градуса. Учебните мишени с издълбани от булдозер линии на сближаване, помагаха на пилотите да развият усет за най-правилната отправна точка.
Началото на пикиране даваше облик на всяка атака. Днес Джейк подхождаше целта под ъгъл от около четирийсет и пет градуса. Мишената се приближаваше все повече и повече. Той се приготви, като тримува самолета на един градус надолу — това съответстваше на 500 възела скорост.
Сега!
Джейк дърпа лоста настрани и след секунда А-6 вече е с наклон 135 градуса. Сега лостът рязко отива назад и претоварването ги залепя за седалките, докато пилотът насочва носа на самолета точно под целта и наглася РУД-овете. Тъй като днес е с учебни бомби с малък заряд, Джейк дава газ до около осемдесет процента.
Намалява претоварването, лостът — вдясно, самолетът излиза от наклон.
Флап щраква главния превключвател за въоръжението и докладва по радиото:
— Боен Ас Три, системата армирана.
Ако пилотът е започнал правилно, сега самолетът трябва да пикира с четирийсет градуса, а целта да е по средата на прицела. При Джейк нещата бяха точно така, само целта беше на милиметър вдясно. Той веднага коригира, като отклони лоста наляво и след това рязко изправи крилата. Тук нямаше място за плавни движения — длъжен е бързо да постави самолета на избраната траектория, за да има достатъчно свободни секунди за компенсиране на отнасянето.