Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Просто следвай директорите, бебче. Това изделие тук е по-умно от теб.
— Да, но аз съм артист!
— Днес не стрелят по нас от земята, Джейк.
Това беше вечната борба — пилотът искаше да пуска бомбите винаги визуално, а навигаторът искаше непрекъснато да използва системата. И двамата знаеха, че системата е по-добра; но и двамата знаеха, че Джейк никога няма да признае това. Днешното учение предоставяше идеални условия на пилота: неподвижна цел на известна височина, отбелязана линия на сближаване, видими ориентири, издълбани в земята, без противовъздушна артилерия, луксът на повторните опити, което позволяваше правилно да се определи вятърът. Докато системата на А-6Е беше сигурна работа и улучваше от първия път. Трудно е обаче да обичаш една машина.
Четирите А-6 се срещнаха встрани от целта и Харисън — номер четири — се плъзна под другите три, за да провери дали няма останали бомби. След това Джейк провери Харисън. На пилоните и на Харисън, и на номер две продължаваше да виси по една малка синя бомба.
Шкиперът ги поведе нагоре, в набор на 20 000 фута и Флап настрои ТАКАН-а на корабната честота. Далекомерът все още не захващаше — бяха твърде далеч, — но Флап бързо засече кораба с радара. Беше на сто трийсет и две мили разстояние.
След като провери височината в кабината — стрелката не мърдаше от 10 000 фута, — Джейк свали кислородната си маска и я закачи на лявото огледало. После избърса потта от лицето си.
Самолетите бяха в параден строй. От кабината до върха на крилото на съседния самолет имаше само около петнайсет фута. Да се лети толкова близо до друг самолет не беше лесна работа, но на Джейк му доставяше удоволствие. Неспокойният въздух винаги оказваше различно въздействие върху самолетите, затова воденият трябваше непрекъснато да коригира. Докато водещият просто си летеше.
Ако си воден, трябва да държиш върха на крилото на водача си точно под и малко зад своя фанар. Това положение трябва да се поддържа с непрекъснати леки движения на лоста и ръчките и от време на време — на вертикалното кормило. Ако го правиш както трябва, ще си там, независимо от еволюциите на водещия самолет — без значение дали лети право с хоризонтални крила, дали завива, набира височина, пикира, прави тоно, лупинг23 или каквото и да е друго.
Джейк уточни позицията си и се концентрира. В слънчева сутрин и ясно, почти спокойно небе това беше просто тренировка. В някоя отвратителна бурна нощ, когато самолетите се мятат в турбуленцията над разбеснелия се океан, подобно нещо изискваше изключителни умения и смелост. В аварийна ситуация, с минимално гориво, способността на пилота да се закачи за нечие крило придобива жизненоважно значение.
Бартоу му подаваше сигнал. Движението наподобяваше избутване.
— Отваряме строя — каза Джейк на Флап, който хвърли поглед към Бартоу и после направи същия знак на Харисън, който летеше до дясното крило на техния самолет.
След като интервалът стана шейсет-седемдесет фута, Джейк стабилизира и провери Харисън. После хвърли поглед към фланговия до лявото крило на шкипера. Като че всичко беше наред. Добре.
Флап беше записал всички попадения и сега изчисляваше кръговите отклонения. Използваше шестте най-добри попадения на всеки екипаж. Така поне половината от бомбите биха улучили кръга.
В кабината на шкипера Бартоу следеше радара си. Джейк хвърли поглед към далекомера между краката си, отчитащ дистанцията по радара: 126. След това очите му се плъзнаха по пулта за управление. Приборите отчитаха скорост 295, височина 20 040 фута, предупредителните светлини не светеха, налягането в хидравликата беше нормално. Оставаше му към 7 600 паунда гориво.
Джейк погледна право пред себе си, не видя нищо и след това отново прецени интервала до Бартоу.
Той все още гледаше Бартоу, когато един Ф-4 „Фантом“ прекоси зрителното му поле. Профуча между него и шкипера. В същото време друг Фантом мина отляво на шкипера — между него и фланговия.
Стана само за миг, но беше достатъчно дълго, за да се запечата в съзнанието на Джейк, преди самолетите да изчезнат. Неговият А-6 се разклати от струята на прелетелия Фантом.
— Какво беше това? — попита Флап, след като вдигна глава и се огледа.
Джейк сграбчи кислородната маска и я щракна на място.
— Няма да повярваш — каза той по СПУ-то, — но току-що един Фантом прелетя между нас и шкипера. А друг мина отляво на шкипера, между него и Копача.
— Какво?
— Да, току-що двойка Фантоми мина през нашия строй. Не се майтапя! Шкиперът мина между водача и водения, а той — между нас и шкипера. Разминахме се на инчове.
23
лупинг — фигура от пилотажа, при която самолетът лети в кръг, във вертикална равнина