Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
След като катапултът е натегнат, двигателите на самолета са на излетен режим и спирачките на колесниците са освободени, операторът натиска копчето за „пълна готовност“ и системата е готова за задействане.
Изстрелването се осъществява чрез едновременно отваряне на стартовите клапани — по един на всеки цилиндър, — което позволява на свръхгорещата пара да изпълни цилиндрите зад буталата.
Ускорението, придадено на всеки самолет, се определя в зависимост от типа, теглото му, скоростта на вятъра над палубата и температурата на въздуха. Това става по два начина: или като се поддържа постоянно налягане на парата и се променя скоростта на отваряне на стартовите клапани, или клапаните се отварят еднакво бързо, а се променя налягането на парата в акумулаторите. На „Колумбия“ се променяше налягането на парата, а стартовите клапани се отваряха с еднаква скорост.
Макар че стартовите клапани се отварят бързо, това не става светкавично. Налягането на парата в цилиндрите нараства и трябва да се изчака, докато нарасне достатъчно, за да изтласка напред буталата по-бързо, отколкото собственото ускорение на самолета. Това става с помощта на задържащ болт, свързващ носовия колесник на изстрелвания самолет със стоманен лост, който влиза в жлеб на палубата. Болтът, използван при А-6, е направен така, че да се счупи точно по средата при натоварване 48 000 паунда и едва тогава да позволи на буталата в катапулта и самолета да започнат движение напред.
Свръхгорещата пара, изпълваща цилиндрите, изтласкваше буталата до края на 258-футовите катапулти на „Колумбия“ за около 2,5 секунди. Придобил необходимата начална скорост, самолетът се откъсваше от палубата на шейсет фута над океана. Веднага след това пилотът трябваше да му зададе необходимия тангаж, за да го задържи във въздуха — при А-6 около осем градуса.
Междувременно, след като достигнеха пределна скорост на края на цилиндрите, буталата трябваше да бъдат спрени. Това ставаше посредством водни спирачки — тръби, свързани с краищата на катапултните цилиндри и пълни с вода. Всяко бутало беше снабдено отпред със заострен щифт и когато буталата достигнеха водните спирачки, те се забиваха в свободните им краища и изтласкваха водата покрай щифтовете. Водата е несвиваема, но щифтовете правят отворите, през които изтича, все по-малки и по-малки. Следователно, колкото по-напред отиват щифтовете, толкова по-голямо става съпротивлението. Спирачките са толкова ефективни, че след като катапултът е работил на пълна мощност, буталата спират напълно само за девет фута.
Сексуалната символика на заострените щифтове и пълните с вода спирачки, винаги впечатляваше летците — те бяха млади, самотни и вечно възбудени — но трясъкът, който издаваше катапултът при удар в спирачките, беше невъобразим. Той разтърсваше всички помещения в радиус от сто фута и се усещаше на целия кораб.
Тази вечер, докато седеше в кабината на един А-6 танкер и чакаше екипът на катапулта да върне совалката, Джейк Графтън прехвърли на ум всички неприятности, които могат да се случат с катапулта.
Дежурният на катапулта, Джейк Бийн Скокливеца, се въртеше край дупката на палубата, където се намираха клапаните и уредите, позволяващи му да тегли пара от корабните котли към катапултните акумулатори. Матросът, който винаги седеше на ръба на дупката и поддържаше връзка с хората в машинните отделения на катапулта, вече беше на мястото си и гледаше назад към двата самолета на катапултите. Фосфоресциращите кантове на шлема и жилетката му се открояваха на мъждивата червена светлина, идваща от острова — почти на сто ярда зад него.
Ако нещо станеше с машините под палубата, Джейк Графтън знаеше, че най-вероятният резултат от това ще бъде недостатъчна скорост за изстрелвания самолет. Безупречното катапултиране придаваше на самолета скорост точно петнайсет възела над скоростта на срива. Пилотът никога не би забелязал, ако е с един-два възела по-малко. При пет възела по-малко самолетът ще бъде вече доста тромав. При десет по-малко несръчният пилот може по невнимание да срине самолета. Петнайсет или повече по-малко — самолетът е обречен на гибел.
Слава Богу, несполучливите, или „студени“, катапултирания бяха рядкост. Катапултът беше много надежден механизъм — по-надежден от самолета, за който беше предназначен. При самолетите в резултат на интензивното ускорение можеше да се откъсне пламъкът в двигател, можеше да откаже жироскоп, генератор, да протече хидравликата или горивната система... или пилотът да загуби ориентация при внезапния преход от покой на палубата, към полет по прибори нощем, със скорост петнайсет възела над срива. Отвъд носа на кораба цари непрогледен мрак, пространството е толкова необятно и неприветливо, че ти се иска просто да не гледаш. Да видиш нещо друго. Да мислиш за друго.