Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Никак не е честно, по дяволите — оплакваше се Риъл Маккой. — Можех да получа повече информация за борсите, дори ако си седях в мръсна колиба в някое скапано село насред Индия. Навсякъде, само не и тук.
Той погледна съквартиранта си с тъжно лице.
— По цялата планета има телефони. Навсякъде. Само тук няма.
Джейк Графтън се опита да го погледне със съчувствие. Стори му се, че се справи доста добре.
— Мори ме неизвестността — продължи ръководителят-кацане. — Купих акции на солидни компании с изгодни перспективи, никакъв риск. Но сега просто съм откъснат от света. Осъден на вечен мрак.
Той отчаяно махна с ръка.
— Да се пръснеш от яд!
— Може би трябва да поставиш спестяванията си под попечителство или нещо такова. Дай на някого пълномощно.
— На кого? Всеки, който може да играе достатъчно добре на борсата, работи за себе си, а не се мотае с нечий чужд портфейл под мишница, задоволявайки се с комисиона.
— След седмица ще бъдем на Хаваите. Ще видиш, че всичко е наред, обзалагам се.
Риъл Маккой изпъшка и хвърли на Джейк Графтън поглед, с който му казваше, че е безнадежден случай. Ръководителят-кацане пое дълбоко дъх, след това бавно издиша. Изглеждаше толкова отчаян, че Джейк реши да го подтикне към разговор. Въпрос. Трябваше да му зададе въпрос. Той се замисли за момент и попита:
— Хей, каква е разликата между акции и дялов капитал? Във вестниците пише за акционери и собственици...
Джейк млъкна, защото Риъл Маккой го изгледа унищожително, запъти се към вратата и я тръшна зад гърба си.
„Скъпа Кали,
Вече трети ден откакто напуснахме Сан Франциско на път за Пърл Харбър. Движим се с около двайсет възела. Опитахме се да плаваме по-бързо, но ескортът ни не може да се справя със силното вълнение, затова и ние намалихме. Вълнението е резултат от тайфун на около хиляда и петстотин мили югозападно от нас. Възстанових подготовката си за кацане на самолетоносач — денем и нощем още на първия ден след отплаването ни, но оттогава не сме летели.
Моят навигатор е едно момче на име Флап Ле Бо. Той е от Бруклин и от десет години служи в Морската пехота. Още се опитвам да разбера що за човек е. Изглежда добър навигатор и отличен офицер. Първия път, когато летяхме заедно, не беше много сигурен в мен и доста ми досажда, за да види дали мога да издържа. Той обаче не знаеше, че съм свикнал разни специалисти да се майтапят с мен, така че неговото малко представление само леко ме подразни. Мисля, че той е доста свястно момче и в това отношение ми провървя. Струва ми се, че и на теб ще ти хареса.
Съквартирантът ми е един тип, на който му викат Риъл Маккой. Той е в паника — притеснява се какво става на стоковата борса, защото ние тук не сме в течение. Печели много пари от акции. Ако разбирах нещо от това, също бих опитал. Но не мога да правя лесни пари, дори да съм собственик на монетния двор.
Шкиперът ни е подполковник — отговаря на капитан втори ранг. Казва се Ричард Халдейн. Не знам откъде е, но няма акцент като мен. Всъщност и Флап няма.“
Джейк не знаеше, че говори с акцент, докато Кали не му каза. Тя беше лингвист, слухът ѝ бе трениран. Откакто му направи тази забележка, той започна да се вслушва по-внимателно в говора на другите хора. И сега Джейк произнесе няколко думи, за да види дали може да открие някакъв дефект в произношението си: „Казвам се Джейк Графтън. Работя за правителството, тук съм, за да ви спася.“
Никакъв дефект.
Тя нямаше да го баламосва за такова нещо, нали така?
„Подполковник Халдейн ми нареди да изнасям на летците лекции от Инструкцията за експлоатация на палубната авиация. Лесно е и дори е приятно. Преди не обичах да излизам пред много хора и да им говоря нещо, но сега не се притеснявам, ако познавам материята, за която ще говоря. Сигурно си падам малко актьор.
Освен това подполковникът ми нареди да направя проучване по въпроса как да атакуваме съветски кораби, в случай че се наложи. Проучването е сложно, особено когато си дадеш сметка, че ако някога възникне такава ситуация, животът на много американци ще зависи от това как си си написал домашното.
Както вече споменах, в първия ден след отплаването аз отново минах дневна и нощна подготовка. Дневните полети минаха добре, но нощните бяха друго нещо. На четвъртия полет се закачихме във въздуха, т.е. по време на минаване на втори кръг закачих въже и самолетът се сгромоляса от четири фута на палубата. Ударът почти го съсипа. Изглежда обаче, че се е отървал само с повреди в електрониката. Чудя се как издържа колесникът.