Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Стъпките оставяха следи по тревата, покрита с роса; слънцето се издигаше над ниските хълмове и надничаше в обора, Джейк чуваше гласа на баща си, който говореше на говедата — уверен, успокояващ... Спомените нахлуха в съзнанието му.
„Защо седиш тук, на борда на този кораб, насред дивия океан, загрижен за руските ракети и противовъздушна артилерия, потънал в мисли за края на света? Защо не си там, където си израсъл, където можеш да усетиш топлината на слънцето върху гърба си и да помагаш на баща си в изпълнението на вечните ритуали, уверен, че животът продължава... както Бог е отредил? Защо не си там, за да помагаш на майка си на старини? Кажи ми, Джейк Графтън. Ти никога не си мразил фермата като по-големият си брат — ти я обичаше. Обичаше всичко, свързано с нея. Обичаш родителите си. Ти им принадлежиш и те ти принадлежат. Защо си тук? Защо?“
Животът на кораба бързо тръгна в естествения си ритъм — ритъм, диктуван двеста години от традициите и законите на Флота. Всички си вършеха работата, сервираха им храна, пералнята на кораба работеше с пълна пара и всеки следобед точно в 13,30 радиоуредбата оживяваше и даваше сигнал за учебна тревога: „Учебна тревога, учебна тревога. Всички от екипажа да заемат местата си. Тревога.“
При тревога летците трябваше да се явят в стаите за инструктаж. Докато аварийните групи се бореха с мними пожари и пробойни и тренираха действия при ядрена, химическа и биологична атака, летците полагаха изпити по устави, инструкции, слушаха лекции — с една дума, взаимно се отегчаваха. Именно по време на тези тренировки Джейк изнасяше своите лекции за изпълнението на полети от самолетоносач. Той допълваше материала от инструкцията с всичко полезно, които можеше да си припомни от двете си предишни бойни плавания.
Струваше му се, че лекциите вървят добре. Морските пехотинци слушаха внимателно и задаваха умни въпроси. За свое най-голямо учудване Джейк откри, че всъщност му е приятно да стои пред тях и да говори за най-голямата си страст — летенето.
След като минеше бойната тревога, офицерите се разпръсваха по целия кораб, за да се заемат с канцеларската работа, която никога не свършваше. Втората вечер в открито море Графтън намери време да обсъди идеите си за атака с шкипера, подполковник Халдейн, който знаеше по въпроса точно толкова, колкото и Джейк. След като цял час разискваха проблема, подполковникът го заведе в командването на авиоотряда, за да го запознае с офицера, отговорен за планирането на бойните операции, един капитан-лейтенант. Тук отново започнаха да обсъждат въпроса. Като последица от това на Джейк бе възложена задачата да помага в Оперативния отдел при подготвянето на реалистични учения за авиоотряда.
Офицерите можеха да вечерят в една от двете столови на кораба — официалната каюткомпания на главната палуба, до четвърта стая за инструктаж (там униформите бяха задължителни) или неофициалната, в предната част на ниво 0-3 между катапултите на носа, където можеше да се влезе с летателен костюм или по работно облекло. На практика официалната каюткомпания се посещаваше от онези офицери от екипажа, които не бяха летци, и само в отделни случаи — от авиаторите, когато правеха поведение. Тук след вечеря се прожектираха филми, предназначени за благоприлични благонадеждни джентълмени.
Авиаторите се събираха за своите вечерни филми в стаите за инструктаж, където можеха да подсвиркват, да крещят, да отправят нецензурни препоръки към героите, звучно да стенат при вида на актрисата в главната роля и да замерят с пуканки екрана и съседите си. Ако някой от летците не харесваше филма, който се прожектираше в неговата стая за инструктаж, той винаги можеше да се разходи по стаите на другите ескадрили, където беше добре дошъл, ако успееше да си намери място.
А по-късно през нощта в някои от каютите на младшите офицери се играеха карти — най-често покер на 25 цента, защото никой не разполагаше с много пари. Макар че алкохолът беше официално забранен на кораба, там, където се играеха карти, винаги можеше да се намери пиене за някой жаден приятел. Не се ли появяваш на обществено място пиян или дъхащ на алкохол, на никой не му пукаше.
Разбира се, един младши офицер можеше да се откаже от филма и играта на карти и да се прибере в каютата си, за да послуша музика или да напише писмо. Тъй като младшите офицери бяха вечно влюбени, по-голямата част от тях пишеше почти всяка вечер. В това число и Джейк Графтън. Разбира се, самотните влюбени имаха съквартиранти, които често им създаваха проблеми.