Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
И пак не им остана време да регистрират цялата отлика. Дългокосото бавно се оттегли от прегръдката, бавно отвори очи и за кой ли път отново се вцепени от уплаха. Явно не бе очаквало да види тъкмо това лице у прегърналото я същество. Но и зрителите за кой ли път отново се смаяха, защото и за тях лицето вече беше друго. То нямаше коса в долната си половина, нямаше коса и на главата си, други бяха чертите му и то изглеждаше поне два пъти по-старо. Отново бяха свидетели ма едно от тия внезапни и необясними превращения, но защо то предизвика такава реакция у дългокосото?
То изкрещя неистово, макар и все така беззвучно, и яростно заби своите тънки и остри пръсти в новото лице пред себе си, докато лъскавото превозно средство се носеше само̀ и с нарастваща скорост право към стената на някаква сграда…
С това завършваше и целият запис.
Изключиха екрана. Заядливият Сек викна към потресения екипаж:
— Мисля, че всичко е достатъчно ясно и не се нуждае от обяснения.
Никой обаче не реагира на предизвикателната му шега. Преди записа многократно бяха изучавали донесените от двамата разузнавачи филми, които също така им показваха един живот, изграден върху неразбираеми за тях принципи. Но записът от бялото паралелепипедче съвсем ги обърка. Тая способност на тукашните висши същества да летят чак до облаците само с едно парче плат на тялото си, да се преобразяват мигновено от едко в друго, а едновременно с това да бъдат непонятно агресивни и жестоки едно към друго силно охлади ентусиазма на експедицията. Всички монади спонтанно се почувствуваха безсилни да проумеят нещо от живота на планетата, да изразят каквото и да било отношение към видяното.
Мълчаха. Нямаха сили дори да се разотидат и да предоставят тежката задача на специалистите. А когато Сик се упъти към прожекционната апаратура, всички удивено го изгледаха.
Сподирен от погледите им, той взе от апаратното шкафче вълшебната бучка от записни кристалчета и я постави в шепата си. Заразглежда я внимателно, сякаш очакваше тя да му издаде тайните на своята цивилизация, обръщаше я на всички страни, докато от нея се отрониха две от мъничките й зрънца. Сик го поднесе близо към очите си.
— Повреждаш я! — предупреди го един от инженерите.
— Нали имаме презапис — отвърна Сик с недопустимо за една космонавтска монада нехайство.
А после извърши и нещо, което бе направо чудовищно. Хвърли двете кристалчета в устата си, замижа, помлясквайки, и съвсем обезумя: с рязко движение счупи цялата бучка, налапа едното й парче.
— Сик — хвърли се към него Сек. — Полудя ли?
— Като знаеш, защо питаш — засмя се Сик. — Много е вкусно. Дръж!
И подаде другото парче на своята разгневена монадна половина. Стъписването на Сек трая частица от секундата, след което той грабна парчето от бучката и го налапа със същата настървеност, преди да успеят да го спрат притичалнте от всички страни членове на експедицията.
Закъснели, те ги наобиколиха в трагическо недоумение, сякаш пред очите им бяха изяли цялата тая загадъчна планета. А вечно скептичният Сек тържествуваше в някаква непонятна им победа.
— Истинско чудо! Колко странен и колко сладък живот! Хайде да слезем за още.
Тогава се чу викът на командирската монада:
— Внимание!
Двете части на командирската монада бяха се изпъвали еднакво строго и еднакво напрегнато. Произнесоха и едновременно с еднаквите си гласове:
— Всички по местата! До пет минути готовност за отлитане! Да се рапортува в командния отсек!
Нареждането извади екипажа от вцепенението му и той светкавично се пръсна по двойки из множеството врати на залата. Само Сик и Сек не помръднаха.
— Защо бе, командире? Връщаме ли се? — запитаха те също едновременно.
— Това на вас ще се обясни по-специално и после — отвърна им командирската монада. — Сега само ми кажете защо го извършихте.
— За да направим и ние като тях нещо алогично! — каза Сик.
— И как се чувствувате?
— Как се чувствуваме, Сек? — обърна се той насмешливо към половината си, знаейки естествено нейния отговор.
— Отлично! — рапортува тя.
— И никакви ли угризения не изпитвате? — мрачно се удиви командирската монада.