Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

— Сик — рече вечно скептичният Сек, след като погледаха известно време. — Допускаш ли, че е възможно мислещо същество да извършва такива движения? Откриваш ли цел в тях, смисъл? Та те очевидно му струват усилия, а то нито помръдва с тях от мястото си, нито постига изобщо нещо. Ти се смееш, но виждаш ли разум и в разположението на краката? Изглежда, са две двойки, но всяка двойка се движи в немислимо противоположни посоки.

Сик възтържествува:

— Веднъж да те видя и теб озадачен! А не ти ли се струва, че са две същества?

Сек повдигна нощния си визьор, отново го пусна.

— Май че са две. Да, определено онова отдолу е с нещо по-различно. Заснеми ги, ще ги снимам и аз, а когато установим контакта с висшите същества, ще запитаме какво са правили тия.

— Слушай — рече откривателски възторжено Сик. — Може и те да са някаква монада като нас. Телата им сякаш са залепени едно за друго и само крайниците са отделно.

— Сик — рече Сек. — Ти пак побърза да ги обявиш за разумни създания. Ще ти призная откровено, не бих желал да съм в такава монада с теб. Та те направо се бият, като зверове се хапят и се измъчват.

— А ти малко ли ме измъчваш — парира Сик.

— То не се знае кой кого измъчва повече! Мислиш, че ми е леко ли с глупашкото ти простодушие и наивния оптимизъм? Хайде, нека не губим времето си тука! Дано най-после срещнем създателите на тая цивилизация.

Двамата полека се спуснаха към каменната настилка на улицата, избирайки къде да стъпят.

— Онова там, беличкото… — посочи неуморимия в изследователската си страст Сик, който веднага забравяше заяжданията на монадната си половина.

— Прилича на изкуствен предмет — отвърна Сек. — Не бързай!

Но Сик вече бе насочил скока си към него, а Сек не винаги успяваше да възпира прекалено смелата си половина да върши прибързани и неразумни неща. Когато стъпи край него, Сик вече държеше в дланта си предметчето.

Беше светещо бяло, като телата на оная гърчеща се монада зад прозореца, имаше ситнозърнесто и очевидно кристално устройство.

— Сек — каза развълнувано Сик. — Имам чувството, че попаднахме на важна находка. Почти съм убеден, че е записен кристал, макар да не прилича на нашите кристали за холографски записи. Виж, слепено е от хиляди, може би от милион кристалчета, а външно е оформено така, за компактно поставяне в апаратура. Нямам търпение, Сек, хайде да проверим!

— Да се качваме в кораба само заради него, после пак да слизаме… Чакай да преценя…

Но той не успя да вземе решението си, защото от мрака изплува и се устреми към тях едно същество с определено хуманоиден вид. Сек можеше да бъде доволен, то имаше два крака и тъкмо с тях се придвижваше, макар вървежът му да беше странно неустойчив, сякаш за първи път се изправяше на тези си крайници. Горните части на дрехите му се развяваха, ръцете също се протягаха насам-натам, сякаш ловяха нещо невидимо из въздуха.

— Да се скрием — задъхано предложи Сек.