Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
— Изпитваме ли угризения, Сек?
— Стига бе, какви ти угризения! — отвърна разпасано Сек.
Командирската монада се опита да ги изгледа пронизително, но самата бе силно объркана, та те си останаха непронизани. Рече:
— Добре. Ако сте още способни за работа, вървете ма мястото си!
— Способни ли сме за работа? — подвикна все така весело и риторично Сик.
— Май че не сме — засмя се Сек.
— Тогава да изчакаме обяснението тук, а? По-уютно е.
— Да го изчакаме, Сик — съгласи се Сек и седна в близкото канапе, потъвайки в щастието на внезапно връхлетялото ги, нечувано и невиждано за една такава мислеща монада единодушие.
Командирската монада също бе мислеща, но очевидно не знаеше сега какво да мисли и гневно напусна залата.
— Добре ли постъпваме, Сек? — поиска да се увери другият, макар да знаеше какво ще му се отговори.
— Много добре. Също като съществата на планетата, от която не ни се иска да си отидем, нали, Сик?
— Точно така! — потвърди Сик и не беше твърде ясно за кое се отнасяше: дали за сходството на поведението им, или за желанието им да останат, но другата част на монадата го разбра по вътрешните канали на тяхната неразкъсваема духовна връзка.
А през това време корабът им извършваше нещо, според тях вече наистина алогично. Той стремително напускаше околопланетната орбита, за да полети обратно към звездата, от която бе дошъл.
Започнах особено предпазливо, защото все още като че ли се боях от тая машина с бухалски очи и тайнствено привлекателен глас — глас на южна мургава сирена, която сякаш натрупваше есе повече гибелни подводни скали в своите уж лекомислени творения.
— Вярвам — казах й — няма да се обидиш, ако ти кажа, че и този не ми харесва. Творецът трябва да бъде откровен поне със себе си, ако не пред другите. Убеден ли си, че си умиваш очите с това съчинение заради предишния гаф? Не усещаш ли, че правиш втори, само че обратен и още по-голям? Какво излиза? Същата или подобна високоразвита цивилизация този път изпада пък в чувство за малоценност пред нас. И защо? От съновиденията на една глупачка! А тоя край?… Признавам, глупостта е заразителна, може би е заразителна и в галактически или дори вселенски мащаб, но ти, мили мой, само глупаци и наивници ли виждаш в тая Вселена? Сик и Сек! Слушай бе, аланкоолу, може всяка цивилизация да си има своите Сульо и Пульо или Сик и Сек, но бъди сигурен, че няма точно тях да прати да установяват контакт с другите цивилизации! Я не пренасяй така примитивно някои наши си земни порядки чак в Космоса! И не ми се оправдавай, че пак си написал разказ-анекдот! С анекдоти тия проблеми не се решават. Не ща анекдоти, да се разберем! А пък ако това ти е изобщо равнището на фантастиката, ще те върна на производителите ти. И окото ми няма да мигне! Защото тая масова фантастика и без тебе достатъчно вече е пренаселила Космоса с всякакви малограмотни простаци и олигофрени…
Прощавай, че ти повишавам тон, но аз съм особено чувствителен към замърсяването и на Космоса, и на фантастиката! Дай да поразсъждаваме малко научно, да анализираме тия два твои разказа от една такава посока: и в двата измислената от теб цивилизация почти не се отличава от нашата. Не, драги, никакви хипотези няма да ме убедят, че съществуват някъде цивилизации, които и външно ще приличат на нас. Разумът, като себепознаваща се форма на материята, може да е принципно общ, но човешката му обвивка е рожба на милиарди случайности, преплели се тук, на тази планета. Обратното ще рече да плюем на еволюцията! Няма нищо по-елементарно логично от това, извънземният разум да притежава и извънземен физически облик. Ненаучно и пакостно е да са мислим, че другите разумни същества, повече или по-малко, но непременно ще приличат на нас. Така ние обединяваме Вселената в собствените си представи и ще се окажем съвсем безпомощни, когато се изправим пред един непознат ни разум.
Ето виж, виж дори котката с какво любопитство следи как излизат страниците от печатащото ти устройство. А ти, извинявай, по този начин опростачваш и това най-велико качество на живата природа — любопитството. Човешкият дух като цяло е любопитен към непознатото, към него е устремен той, не към сходното. Търсенето на сходствата е само методологичен етап в подхода ни към неизвестното. Ти ми дай на мене един контакт с напълно различна цивилизация! Нека ние не я разберем веднага или пък изобщо, защото такъв контакт ако не е невъзможен, ще е изключително труден, но тук по-важното е да накараме читателя да се откаже от наивните си мечти, които го обезоръжават пред непознатото, и да осъзнае цялата трудност на предстоящите ни срещи с извънземния разум.