Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
— Не мърдай — внезапно заповяда Сик. — Вече ни откри.
Той също притежаваше власт над монадната си половина.
— Да, но се готви да ни нападне!
— Сек, не разбирам, като се пишеш толкова проницателен, защо си и толкова страхлив. Погледни го добре, какво може да ни стори? Просто ще изчакаме какво ще предприеме. Но и това, както го гледам, едва ли ще е създателят на цивилизацията. Или е само така неустойчиво, понеже е изгубило монадната си половина, ако и те живеят в подобни монади? Ние с теб също ставаме нестабилни, когато се отдалечим на по-голямо разстояние един от друг. Стой, ти казвам!
Сек стреснато изключи антигравитатора и с цялата си тежест се закова на каменната настилка, готов да отбранява самопожертвователната си половина. Съществото вече бе спряло пред тях, но продължи да се люшка като под напора на силен вятър. А едновременно с това им съобщаваше нещо доста гръмко. Естествено те не разбираха думите му, но записните им апаратури усърдно запаметяваха речта на този жител на планетата, който засега не проявяваше видими враждебни намерения.
— Значи така, а… — говореше им хуманоидът. — Маскирали сме се, значи! Е, па що да се не маскирате, всеки вече се маскирва, кой така, кой иначе, всички вече сме маскирани. Ето и аз. Маскирал съм се като пияница. Нямате си на представа колко е удобно. Всички те знаят: пияница и толкоз! Друго няма. Просто и ясно! И удобно, ще знаете, никой не те закача… А бе всъщност вие двама ли сте или си един, па те виждам двойно? Много сте ми еднакви щото, подозрително сте ми еднакви. Кажете де!… Не щете, а? И вие не разговаряте с пияници, а? Е, видяхте ли колко е практично! С пияници не разговарям и толкоз! Просто и ясно!… Хуп! Значи… фантастика, а? Мене, байно, с фантастика не мож’ме уплаши, всичката съм я чел. Аз даже и Любен Дилов съм чел, така че хич не ми се правете на фантастични, чувате ли!… Нищо не казвате, а? Не щете или не можете? Е, те това е, и на пияниците взеха вече да им се привиждат скафандри! Дотам я докарахме с тая научно-техническа революция, майката ни разгони тя, природоооо, природо!… Хей, аз пък със скафандри не ща да разговарям! Я ми се махайте от пътя!
Двамата не разбраха заплахата му, но той така се засили да мине през тях, че едва успяха да му сторят път. Хуманоидът полетя с главата напред и прегърна най-близкото дърво. Това му помогна да не падне, но той започна да милва кората на голямото растение, да я докосва с устата си.
— Долу скафандрите! — извика хуманоидът към двамата, които отново стърчаха неподвижно, като метални изваяния. — Какво направиха с теб, природоо, природооо?…
И отново задокосва с устни дървото, а от гърлото му забълбукаха някакви още по-странни звуци.
— Сик, да се махаме!
— Разговаря с растението, чуваш ли?
— Нека си разговаря!
— А ние можем ли да разговаряме така с природата? Сек, ти си не само страхлив, ти закономерно си и суетен като всички страхливци. Ти се обиждаш, че то не ни обръща внимание, че предпочита да прегърне растението вместо нас.
— И така да е — рече смутено Сек. — Ние сме само разузнавачи без никакви права. Да видим по-напред има ли нещо записано в тоя кристал, да докладваме, нека другите си блъскат главите над това кое какво е и кога и как да установяваме контакта. Хайде!
Двамата включиха антигравитаторите, задействуваха малките си импулсни двигатели и безшумно се вдигнаха, като понесени от вихър балони към звездите.
— Чао, скафандри! — извика подире им хуманоидът който все така не пускаше растението от любовната си прегръдка.
Инженерните монади на космическия кораб доста се измъчиха с бялото кристално паралелепипедче. А в него беше надеждата на целия екипаж, защото донесените от Сик и Сек сведения не позволяваха да се състави що-годе логична представа за съществата, създали тукашната цивилизация. Филмите от двойното същество в стаята бяха недостатъчно ясни. В поведението на другото двуного, което се движеше толкова неустойчиво, също не можеше да се разчете някаква що-годе разумна схема. В края на краищата то бе се натъкнало на представители от други светове, а бе се държало с тях така, сякаш всеки ден ги среща по улиците си. Не бе предприело дори онзи елементарен опит за контакт, който бе опитало мъничкото четириного.
Белите кристалчета безспорно съдържаха триизмерни холографски образи, но те бяха толкова мигновени и така наложени един върху друг на удивително малка площ — целият запис траеше не повече от няколко секунди, — че се наложи да изобретяват друга техника за прожектирането им. Дори само тази бучица кристали потвърждаваше изключително високото техническо и интелектуално ниво на тукашната цивилизация.