И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Дочу стъпки; отговори й около четирийсетгодишна брюнетка — стройна, в маркови джинси и бяла блуза с вдигната яка. На врата й висеше плетено сребърно колие.
Катрин веднага отбеляза, че обувките са скъп италиански модел.
Показа значката си и обясни, че се е обадила и е помолила да разговаря с Чилтън.
Жената леко се намръщи — типично изражение при среща със служители на реда. Казваше се Патриша — произнесе го „Патрийша“.
— Джим ще се освободи след малко. Ще му съобщя, че го чакате.
— Благодаря.
— Заповядайте.
Въведе Данс в уютна всекидневна със стени, покрити със семейни снимки, и изчезна вътре. Върна се след малко:
— Изчакайте само минутка.
— Разбира се. Това вашите момчета ли са? — кимна Данс към фотография на Патриша, кльощав оплешивяващ мъж — навярно Чилтън — и две тъмнокоси момчета, които й напомняха Уес. Всички се усмихваха срещу обектива.
— Джим и Чет — гордо обяви майката.
Съпругата на Чилтън продължи по галерията. Започна от снимките си на младини — в Кармел Бийч, Пойнт Лобос и Мишън — явно беше родена на полуострова. Обясни, че е отрасла в тази къща.
— Баща ми дълго живя сам. Преди три години почина и с Джим се преместихме тук.
Данс намираше за чудесна идеята за семеен дом, предаван от поколение на поколение. Спомни си, че родителите на Майкъл О’Нийл още живеят в къщата с изглед към океана, където са отгледали децата си. Баща му страдаше от старческа сенилност и майка му обмисляше дали да не продаде къщата и да отидат в старчески дом. Но О’Нийл беше решен да запази семейното наследство.
Докато Патриша показваше снимки, запечатали безброй спортни прояви — голф, футбол, тенис, триатлон — Данс чу мъжки гласове в антрето.
Обърна се. Чилтън — разпозна го от снимките — носеше бейзболна шапка, зелено поло и памучни панталони. Светли кичури стърчаха изпод шапката. Беше висок и очевидно в добра форма; едва забележимо коремче изпъкваше над колана. Говореше с рус мъж с джинси, бяла риза и кафяво спортно сако. Данс задържа поглед върху тях, но Чилтън припряно побутна посетителя навън. Жестовете му й подсказаха, че не иска мъжът — който и да бе той — да разбере, че го търси служител на реда.
— Ей сега ще дойде — каза Патриша.
Катрин обаче я заобиколи и се запъти към антрето. Усети как жената се напрегна, готова да защити съпруга си. Данс обаче беше длъжна да овладее ситуацията; да покаже, че тя определя правилата. Но когато стигна входната врата, Чилтън вече се връщаше, а колата под наем потегли.
Срещна погледа на Чилтън — зелени очи с оттенък, подобен на нейните. Здрависаха се и тя разчете в загорялото, луничаво лице на блогъра любопитство и предпазливост.
Данс отново извади значката си.
— Ще ми отделите ли няколко минути, господин Чилтън?
— Да, заповядайте в кабинета ми.
Той я поведе по коридора. Влязоха в скромно обзаведена и разхвърляна стая, пълна с купища списания, изрезки и принтирани копия. Сякаш в потвърждение на теорията на Джон Боулинг личеше, че работата на репортера се променя: тесни помещения и апартаменти заменяха редакциите. Данс удивено забеляза чашата с чай до компютъра му — мирис на лайка изпълваше стаята. Никакви цигари, кафе или уиски за днешните непоклатими журналисти…
Седнаха и Чилтън вдигна вежди.
— Подал е жалба значи? Но съм любопитен защо се е обърнал към полицията, вместо да заведе гражданско дело?
— Какво имате предвид? — объркано попита Данс.
Той се отпусна в стола, свали шапката, приглади олисялото си теме и пак я нахлупи.
— О, хленчи, че го клеветя. Но аз не му уронвам авторитета. И дори ако съм написал нещо невярно, клеветата не е углавно престъпление. В Русия може и да е било, но тук все още не е. Защо тогава е намесил и вас? — ядосано попита Чилтън.
Изгледа я остро и изпитателно, напрегнато изправил гръб. Катрин заключи, че няма да й е лесно.
— Не разбирам за какво говорите.
— Не сте ли тук заради Арни Брубейкър?
— Не. Кой е той?
— Човекът, който иска да унищожи крайбрежието с пречиствателния си завод.
Данс си спомни критичния коментар в блога. И стикера върху колата в гаража на Чилтън.
— Не, няма нищо общо.
Мъжът сбърчи замислено чело. Явно преценяваше дали го лъже.
— Много му се ще да ме спре. Сметнах, че е изфабрикувал някакво обвинение. Съжалявам. Сбърках с предположенията. — Отбранителното му изражение поомекна.