И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Просто Брубейкър е… досадник.
Данс се почуди какво ли щеше да е нецензурираното описание на предприемача.
— Извинете. — Патриша се появи и донесе нова чаша чай на съпруга си. Попита Данс дали желае нещо. Усмихваше се, но в очите й все още имаше подозрение.
— Не, благодаря.
Чилтън кимна към чая и намигна признателно на жена си. Тя излезе и затвори вратата.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Става дума за рубриката за крайпътните кръстове.
— О, пътният инцидент! — Той изгледа внимателно Данс. По всички личеше, че отново заема отбранителна позиция. — Следя новините. Медиите твърдят, че момичето е нападнато заради коментар в блога. Участниците във форума също. Искате името на момчето?
— Не. Знаем го.
— Наистина ли се е опитал да я удави?
— Така изглежда.
— Аз не съм го критикувал — бързо уточни той. — Повдигнах въпроса, дали полицията е разследвала съвестно инцидента и дали „Калтранс“ са поддържали добре шосето? Ясно подчертах, че вината не е негова. И изтрих името му.
— Разкрили са го незабавно.
Чилтън изкриви устни — изтълкува погрешно забележката като критика срещу него или срещу блога.
— Случва се — отстъпи накрая. — Та с какво мога да ви бъда полезен?
— Смятаме, че Травис Бригам възнамерява да нападне и други участници във форума.
— Сигурно ли е?
— Не, но има вероятност.
— Защо не го арестувате тогава? — смръщи се Чилтън.
— Издирваме го. Не знаем къде е.
— Разбирам — проточи мъжът и Данс отсъди по изправените му рамене и напрегнатия му врат, че се чуди какво точно иска от него.
— Блогът ви е известен из цял свят. — Катрин пусна в действие съвета на Джон Боулинг. — Авторитетен е. Затова толкова много хора се включват в рубриките.
В очите му се появи гордост; Данс заключи, че Чилтън е податлив дори на толкова очевидни ласкателства.
— Проблемът е, че всички, които критикуват Травис, са потенциални мишени. И броят им расте ежечасно.
— „Чилтън Рипорт“ е сред най-посещаваните блогове в страната. И най-четеният в Калифорния.
— Не се изненадвам. И на мен ми допада — похвали го Катрин, внимавайки жестовете й да не издадат измамата.
— Благодаря. — Той се усмихна.
— Но възникна проблем — пишещите в „Кръстове край пътя“ се превръщат в потенциални жертви. Някои са анонимни, други не са местни. Но трети живеят наблизо и се опасяваме, че Травис ще разбере кои са. И ще ги нападне.
— О! — усмивката на Чилтън се стопи. Острият му ум схвана положението. — Искате значи интернет адресите им?
— Заради тяхната безопасност.
— Няма начин да ви ги дам.
— Но някой може да пострада.
— Медиите тук са независими от властта — вдигна рамене той.
— Затворил е момичето в багажника и го е оставил да се удави. Може би сега подготвя нова атака.
Мъжът размаха назидателно показалец.
— Сложен въпрос, агент Данс. За кого работите? Кой ви е шеф?
— Областният прокурор.
— Да речем, че ви дам адресите на участниците във форума „Кръстове край пътя“. Следващия месец ще ми поискате адреса на нимфоманка, уволнена от прокурора например за сексуален тормоз. Или пък адреса на някой, разкритикувал губернатора. Или президента. Или на човек, споменал добронамерено Ал Кайда. Ще ми кажете: „Миналия път ми съдействахте? Направете го отново.“
— Няма да има друг път.
— Думи… — Сякаш правителствените служители лъжат на всяка крачка. — Знае ли момчето, че сте по дирите му?
— Да.
— Значи се е скрило някъде. Няма да се издаде, нападайки отново. Не и щом полицията е по петите му — твърдо заяви Чилтън.
— Все пак… господин Чилтън, животът е изпълнен с компромиси — сговорчиво продължи Данс.
И замълча.
Чилтън вдигна очаквателно вежди.
— Ако ни дадете адресите — само на местните, написали най-злостните коментари — ще ви бъдем признателни. Вероятно дори… бихме могли да ви помогнем, ако желаете.
— За какво?
Данс каза:
— Ще публикуваме официална благодарност за съдействието ви. Добра реклама.
— Не… — намръщи се Чилтън след кратък размисъл. — Ще ми помогнете, като не го споменавате.
Данс остана доволна — мъжът се включи в преговорите.
— Добре, разбирам. Но има и друго.
— Така ли? Какво?