И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Съмнявам се — ние сме дребни риби. Нищо лично. Но хиляди четат рубриките му и ако реши, може да те притисне. — После той продължи сериозно: — Ситуацията в блога се влошава. Някои твърдят, че видели Травис да извършва сатанински ритуали, да принася в жертва животни. Други разказват, че опипвал съучениците си — и момчета, и момичета. Измислици са навярно. Сякаш се надпреварват. Съобщенията звучат все по-неправдоподобно.
Слуховете…
— Неколцина обаче споменават едно и също, което ме навежда на мисълта, че може да е вярно — че играел ролеви игри онлайн. Твърдят, че бил обсебен от битките и смъртта. Особено си падал по мечовете и ножовете. Обичал да посича жертвите си.
— Значи е потънал в синтетичния свят.
— Така изглежда.
Данс затвори телефона и увеличи звука на айпода си — слушаше Бади Асад, вълшебен бразилски китарист и певец. Не беше позволено да използваш слушалки по време на шофиране, но тонколоните в полицейските коли не се славят с висококачествен звук.
А й трябваше отпускаща душата музика.
Данс усещаше колко неотложна е работата по делото, но тя беше и майка, и винаги съчетаваше двете роли. Тръгна да прибере децата от болницата, където ги наглеждаше майка й. Щяха да прекарат известно време заедно, после да ги остави в дома на родителите си под опеката на завърналия се от аквариума Стюарт Данс. А тя щеше да се върне в Бюрото да поднови преследването на Травис Бригам.
Пътуваше с полицейския форд интърсептър без отличителни белези. Автомобилът се държеше като хибрид между танк и състезателна кола. Не че Данс го беше форсирала до границата на възможностите му. Шофирането не й беше стихията и макар да премина курса за високоскоростно преследване в Сакраменто, не можеше да си представи как се носи след друга кола по виещите се шосета на Централна Калифорния. В съзнанието й изплува образ от блога — снимката на крайпътните кръстове на мястото на ужасния инцидент на магистрала № 1 на девети юни — фатално събитие, предизвикало нова трагедия.
Данс сви в паркинга на болницата и забеляза няколко полицейски патрулни коли и две без отличителни белези, строени пред главния вход. Не си спомняше да е чула за инцидент с пострадали. Излезе от колата, погледна към протестиращите и забеляза промяна. Първо, бяха повече. Освен това бяха пристигнали още два новинарски екипа.
Протестиращите бяха станали по-шумни — развяваха плакатите и кръстовете си като спортни запалянковци. Усмихваха се, скандираха. Преподобният Фиск бе заобиколен от неколцина мъже, които се ръкуваха с него. Червенокосият му бодигард оглеждаше бдително паркинга.
Данс застина.
От главния вход излизаха Уес и Маги с мрачни лица, придружени от афроамериканка с тъмносин костюм. Тя ги побутваше към единия от необозначените седани.
Появи се и Робърт Харпър — прокурорът, когото видя в кабинета на Чарлс Овърби.
А зад него вървеше майка й, съпроводена от едри униформени полицаи. Еди Данс беше с белезници.
Данс се втурна напред.
— Мамо! — изкрещя Уес, дръпна сестра си и се устреми към нея.
— Чакай! Спри! — викна жената, която ги придружаваше, и тръгна бързо след тях.
Данс коленичи и прегърна дъщеря си и сина си.
Строгият глас на жената отекна през паркинга:
— Ще ги отведем…
— Никъде няма да ги водите — отсече Катрин и се обърна пак към децата си: — Добре ли сте?
— Сложиха белезници на баба — каза Маги с просълзени очи. Кестенявата й плитка висеше върху рамото й.
— Ей сега ще поговоря с тях — изправи се Данс. — Не сте наранени, нали?
— Не — отвърна стройният Уес, висок почти колкото майка си. — Тази жена и полицаите дойдоха и казаха, че ще ни водят някъде, не знам къде.
— Искам да останем с теб, мамо! — стисна ръката й Маги.
— Никой няма да ви води никъде — увери я Данс. — Влизайте в колата.
Жената със синия костюм се приближи и тихо каза:
— Мадам, опасявам се…
— Децата идват с мен — размаха Данс значката си пред лицето й.
Жената я изчете, но явно не остана впечатлена.
— Такава е процедурата. Разбирате. За тяхно добро е. Ще проверим и ако всичко е наред…
— Децата идват с мен.
— Аз съм социален работник в Службата за закрила на детето на община Монтерей — обясни жената и на свой ред показа служебната си карта.
Данс реши да заложи на преговорите, но все пак издърпа плавно белезниците от колана и ги разтвори като рачешки щипки.