И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Нищо чудно да ви потрябват контакти в калифорнийските служби на реда… източници. Високопоставени.
Той се приведе напред с искрящи очи.
— Опитвате се да ме подкупите значи? Така си и мислех. Само малко трябваше да ви побутна. Хванах ви, агент Данс!
Тя се отдръпна, сякаш я зашлевиха.
— Да се позовавате на обществения ми дълг е едно. Но това… — той махна с ръка към нея — … е отвратително. И корумпирано. Точно такива маневри изобличавам ежедневно в блога си.
Естествено, може да сметне молбата ти за накърняване на журналистическата етика. И тогава ще затръшне вратата пред носа ти.
— Тами Фостър едва не загина. Може да последват и други.
— Много съжалявам. Но не искам да рискувам авторитета на „Чилтън Рипорт“. Цялата концепция на блога ще се промени, ако хората сметнат, че не могат да пишат анонимно.
— Бих искала да помислите.
Напрегнатото изражение на блогъра се отпусна. Той кимна към двора.
— Видяхте ли с кого разговарях преди малко?
Данс кимна.
— Грегъри Аштън — съобщи сериозно; явно му възлагаше надежди, макар Данс да нямаше представа кой е. Чилтън забеляза недоумението й. — Той стартира нова мрежа блогове и уебсайтове, една от най-големите на света. Харчи милиони за реклама. Амбициран е да пробие.
Точно това й обясняваше Боулинг. Сигурно Аштън беше човекът зад мрежата, спомената във „Вече сме глобални“.
— Обсегът на „Чилтън Рипорт“ ще се увеличи многократно. Ще коментирам повсеместни проблеми. Разпространението на СПИН в Африка, нарушаването на човешките права в Индонезия, тероризма в Кашмир, екологичните катастрофи в Бразилия. Но плъзне ли слух, че разкривам интернет адресите на участниците в блога, „Чилтън Рипорт“ ще изгуби престижа си.
Данс беше отчаяна, въпреки че като бивш журналист неохотно разбираше доводите му. Чилтън не отказваше от алчност или грандомания, а от лоялност към читателите си.
Макар това да не й помагаше изобщо.
— Животът им е изложен на риск — настоя тя.
— И преди е поставян въпросът за отговорността на блогърите, агент Данс… — Тялото му се напрегна леко и Катрин усети, че излъчва отрицателни емоции. — Веднъж написах статия за известен писател. Уличих го в плагиатство. Отговори, че съвпадението е случайно и ме помоли да не разгласявам историята. Но аз не го послушах. Започна да пие отново, изживя крах в личния си живот. Това ли целях? Не, за бога. Но правилата или съществуват, или не. Да оставяме ли такива хора да се измъкнат, след като ние търпим последиците от измамите? Пуснах материал за църковен настоятел от Сан Франциско, който оглавяваше антигей движение. Оказа се, че той самият е хомосексуалист. Изобличих лицемерието му. — Чилтън срещна погледа й. — И той се самоуби. Заради написаното. Самоуби се… Тази мисъл ме преследва всеки ден. Но постъпих ли правилно? Да. Ако Травис нападне отново, ще се почувствам ужасно. Но въпросът е принципен, агент Данс.
— И аз бях репортер.
— Нима?
— Криминален репортер. И аз не приемам цензурата. Говорим за различни неща. Не ви подтиквам да промените материалите си. Искам само имената на неколцина участници във форумите, за да ги защитим.
— Не мога да го направя.
Резкият тон отново се върна. Чилтън погледна часовника си. Разговорът беше приключил. Изправи се.
Катрин опита за последен път:
— Никой няма да узнае. Ще обясним, че сме разбрали по друг начин.
Чилтън се засмя, изпровождайки я към вратата:
— Тайни в блогосферата? Агент Данс, знаете колко бързо се разнасят днес слуховете?… Със скоростта на светлината.
13.
Катрин Данс се обади на Джон Боулинг от колата.
— Как мина? — ведро попита той.
— Как беше онази фраза от блога за Травис? Едно от хлапетата я беше използвало. „Епическо“ еди-кое си…
— О! — Ентусиазмът му понамаля. — Епически провал.
— Да, добре описва положението. Пробвах подхода с добрата реклама, но той премина на вариант две — фашистите потъпкват свободната преса. С оттенък на „светът има нужда от мен“.
— Уф! Съжалявам. Лоша работа.
— Струваше си да опитаме. Но май трябва да се захващаш сам с имената.
— Вече започнах. В случай, че Чилтън те изрита. Скоро ще имам няколко. О, а той спомена ли, че ще си отмъсти, като публикува предложението ти в блога?
— Почти — засмя се Данс. — Може би под заглавие „Подкупен агент от Бюрото за разследване“.