И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Слушай. Аз съм им майка. Разбра какво работя. Знаеш кои са. Махай се, иначе ще те арестувам по член 207 от Калифорнийския наказателен кодекс.
Телевизионните репортери надушиха скандала и се присламчиха като гущер, дебнещ нищо неподозираща буболечка. Камерите се насочиха към жените.
Афроамериканката хвърли поглед през рамо към Робърт Харпър, който очевидно се колебаеше. Той погледна към журналистите и явно реши, че в случая лошата реклама е по-зле от никаква реклама. Кимна.
Данс прибра белезниците, усмихна се на децата и ги поведе към колата.
— Всичко е наред. Не се безпокойте. Станала е някаква грешка.
Тя затвори вратата и я заключи с дистанционното. Мина край социалната работничка, която я изгледа предизвикателно. Полицаите настаниха Еди Данс на задната седалка на патрулката.
— Скъпа! — извика тя.
— Мамо, какво?…
— Нямате право да говорите със задържаната — каза Харпър.
Данс се обърна и се вторачи в Харпър, който беше висок точно колкото нея.
— Не си играй с мен. Какво става?
— Водят я в областния арест, докато съдията ще разгледа молбата й за освобождаване под гаранция. Информирана е за правата си. Не съм длъжен да ти давам никакви обяснения.
Камерите продължаваха да запечатват всяка секунда от драмата.
— Твърдят, че съм убила Хуан Милър! — извика Еди Данс.
— Мълчете, госпожо Данс.
— Проверка на натовареността значи! — рече Данс на прокурора. — Ама че гадост!
Той не си направи труда да отговори.
Телефонът на Данс иззвъня и тя отстъпи настрани да вдигне.
— Татко…
— Кейти, тъкмо се прибрах и сварих полицаите у дома. Щатските служби. Ровят навсякъде. Госпожа Кенсингтън отсреща каза, че взели няколко кутии.
— Татко, арестували са мама…
— Какво?
— За евтаназията на Хуан Милър.
— О, Кейти…
— Ще заведа децата при Мартин и ще те чакам в съда в Салинас. Съдията ще разгледа освобождаването под гаранция.
— Ясно… аз… аз не знам какво да правя, скъпа — едва отрони той.
Потресе я безпомощният тон на иначе спокойния й и непоклатим баща.
— Ще уредим въпроса — уверено каза тя, макар да се чувстваше също толкова объркана и несигурна. — Ще се обадя пак, татко.
Затвори телефона и рече:
— Мамо! Всичко ще е наред! Ще те чакам в съдебната зала!
— Агент Данс! — строго я прекъсна прокурорът. — Не искам да повтарям. Не говорете със задържаната!
Катрин не му обърна никакво внимание.
— И не казвай нито дума. На никого — предупреди майка си тя.
— Надявам се да не се налага да действаме със сила — рязко отсече прокурорът.
Данс издържа погледа му — мълчаливо обещание да отвърне на удара му. После се обърна към патрулните полицаи. Беше работила с единия. Всички бяха зависими от Харпър.
Обърна се и закрачи към колата, но се спря при социалната работничка.
— Децата имат телефони. Аз съм втора в списъка за бързо набиране, веднага след 911. И съм сигурна, че са ти казали какво работя. Защо, по дяволите, не ми се обади?
Жената примигна и отстъпи:
— Не можеш да ми говориш така.
— Защо, по дяволите, не се обади?
— Следвах процедурата.
— Процедурата поставя на първо място доброто на децата. В такива случаи родителят или настойникът трябва да бъдат уведомени.
— Изпълнявах нареждания.
— Откога си в социалните служби?
— Не е твоя работа.
— Е, слушай, госпожице. Има два отговора — или твърде отскоро, или твърде отдавна.
— Не можеш…
Но Данс не я чу. Качи се в колата и натисна газта. Не беше изключила мотора.
— Мамо — изхлипа сърцераздирателно Маги, — какво ще стане с баба?
Тя не възнамеряваше да заблуждава децата — като родител беше научила, че е по-добре да се изправиш срещу болката и страха, отколкото да ги отричаш или отлагаш. Но с мъка потисна паниката в гласа си:
— Арестуваха баба ви. Ще поговори със съдията и се надявам скоро да се върне при нас. После ще разберем какво се е случило. Още не знаем.
Водеше децата в дома на най-добрата си приятелка Мартин Кристенсен, с която поддържаха сайта за музика.
— Не ми хареса този мъж — отбеляза Уес.
— Кой?
— Господин Харпър.
— И на мен — съгласи се Данс.
— Искам да дойда в съда с теб — настоя Маги.