Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Как бях предложил да се върна, но тя ме изпревари.
Беше се забавила вътре. Каза, че е глътнала хапче против главоболие.
„Не е възможно — помислих си, докато гледах Синтия, която спеше до мен. — Не.“
14
Имах свободен час и надникнах в кабинета на Роланд Каръдърс.
— Имаш ли минутка?
Той погледна купчината листа на бюрото си — доклади от управителния съвет, характеристики на учители, бюджетни оценки. Беше затънал в работа до ушите.
— Ако имаш нужда само от минутка, ще трябва да ти откажа. Но ако ти трябва поне един час, може да се съглася.
— Един час звучи добре.
— Обядвал ли си?
— Не.
— Тогава да отидем в „Стоунбридж“. Ти ще караш. Аз може да реша да се напия. — Облече спортното си сако и каза на секретарката, че ще излезе за малко, а тя да го потърси на мобилния телефон, ако училището избухне в пламъци.
— Така ще знам, че няма да е необходимо да се връщам — добави той.
Секретарката настоя той да говори с члена на управителния съвет, който чакаше на телефона, и Роли ми направи знак, че няма да се забави повече от няколко минути. Излязох от кабинета и се сблъсках с Джейн Скавуло, която търчеше по коридора. Несъмнено бързаше да пребие някое друго момиче в училищния двор.
Учебниците й се разпиляха на пода.
— Мамка му — изруга тя.
— Извинявай — отвърнах аз и се наведох да й помогна да ги събере.
— Няма нищо. — Посегна да вземе учебниците си преди мен, но не беше достатъчно бърза. Вече държах „Огнена лисица“, книгата на Джойс Каръл Оутс, която й бях препоръчал.
Тя я грабна от ръката ми и я пъхна при останалите си неща.
— Харесва ли ти? — попитах с тон, сякаш исках да добавя: „Казах ти“.
— Хубава е. Момичетата са сериозно загазили. Защо ми предложихте да я прочета? Мислите, че съм лоша като тях?
— Не всички са лоши. И не мисля, че си като тях, но просто реших, че ще оцениш стила на писане.
Джейн лапна дъвка.
— Може ли да ви питам нещо?
— Разбира се.
— Защо ви пука?
— Какво имаш предвид?
— Защо ви пука какво чета и пиша?
— Мислиш ли, че съм станал учител, за да забогатея?
Тя ме погледна така, сякаш щеше да се усмихне, но после се спря.
— Трябва да вървя — заяви и си тръгна.
Обедната тълпа беше оредяла, когато Роли и аз влязохме в „Стоунбридж“. Той си поръча скариди за ордьовър и бира, а аз избрах голяма купа яхния с миди, приготвени по рецепта от Нова Англия, солени бисквити и кафе.
Роли сподели, че възнамерява да продаде къщата си и че щели да им останат много пари след покупката на караваната в Брадентън. Щели да вложат част от тях в банката, а с другите да пътуват. Щял да си купи и лодка, за да лови риба в река Манати. Представяше си го, сякаш вече беше там, а не ръководеше училище все още.
— Имам проблеми — рекох аз.
Той отпи от бирата си.
— Заради Лорън Уелс?
— Не — изненадах се аз. — Защо мислиш, че искам да говорим за Уелс?
Той повдигна рамене.
— Забелязах те да говориш с нея в коридора.
— Тя е куку.
— Добре оформено куку — усмихна се Роли.
— Не знам какво й има. За нея Синтия и аз сме нещо като знаменитости. Рядко ми говореше, преди да се появим в онова предаване.
— Ще ми дадеш ли автограф?
— Я стига — отвърнах аз и изчаках малко, за да му дам сигнал, че ще сменим темата. — Синтия те смята за свой чичо. Знам, че си я закрилял след случилото се със семейството й. Затова чувствам, че мога да дойда при теб и да поговорим за нея, когато възникне проблем.
— Продължавай.
— Започвам да се питам дали не губи ума си.
Роли остави чашата с бира на масата и облиза устни.
— Нали ходите при психиатър?
— Да, доктор Кинцлър. През две седмици.
— Говорили ли сте по този въпрос?
— Не. Сложно е. Понякога тя ни приема поотделно и мога да го поставя, но не е само това. Нещата са много.
— Например?
Разказах му за безпокойството й за кафявата кола, за анонимното телефонно обаждане, че семейството й прощава, и как, без да иска, беше изтрила номера. За мъжа в търговския център, когото помисли за брат си, и за шапката, оставена в средата на масата.