Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Глупости — отряза го Лети. — Нещата може да се подобрят, а може и да се влошат неимоверно. Питай хората в бордеите. Те са спецове по това колко по-зле може да стане. Не е ли така, Карла?
Всички се обърнахме към Карла. Тя се заигра с чашата си и я завъртя бавно в чинийката с показалец.
— Мисля, че всички ние и всеки един от нас трябва да спечелим бъдещето си — произнесе тя бавно. — Мисля, че бъдещето е като всички останали важни неща. То трябва да се спечели. Ако не го спечелим, ние изобщо нямаме бъдеще. Ако не го спечелим, ако не си го заслужим, трябва да живеем в настоящето, завинаги — повече или по-малко. Или още по-зле, трябва да живеем в миналото. Мисля, че може би точно това е любовта — начин да си спечелиш бъдещето.
— Аз пък съм съгласен с Дидие — заяви Маурицио, докато завършваше вечерята си с чаша вода с лед. — Нещата ми харесват точно каквито са и ще съм доволен, ако не се променят.
— А ти? — обърна се Карла към мен.
— Какво аз? — усмихнах се.
— Ако можеше да бъдеш щастлив, наистина щастлив, но от самото начало знаеше, че всичко ще завърши с тъга и ще ти донесе болка, щеше ли да избереш това щастие, или щеше да го избегнеш?
Вниманието и въпросът ме стреснаха и аз се почувствах неловко сред напоеното с очакване мълчание, което чакаше отговора ми. Имах чувството, че тя е задавала този въпрос и преди, че той е някаква проверка. Може би вече го беше задавала на останалите на масата. Може би те й бяха дали своите отговори и чакаха да чуят моя. Не бях сигурен какво и се искаше да кажа, но всъщност животът ми вече беше отговорил на този въпрос. Бях направил своя избор, когато избягах от затвора.
— Бих избрал щастието — отвърнах и бях възнаграден от Карла с лека признателна или пък развеселена усмивка, а може би и двете.
— Аз не бих го избрала — намръщи се Ула. — Мразя тъгата. Не мога да я понасям. Бих предпочела да нямам нищо пред дори най-малката тъга. Мисля, че точно затова толкова много обичам да спя, на? Невъзможно е да си наистина тъжен, докато спиш. В сънищата си ти може да си щастлив, уплашен, сърдит, но за да си тъжен, трябва да си съвсем буден, не мислите ли?
— С тебе съм, Ула — съгласи се Викрам. — На този свят има прекалено много шибана тъга, йаар. Затова всички непрекъснато се напиват и се друсат. Знам, че затова аз непрекъснато се напивам и се друсам.
— Ммм… Не, аз съм съгласна с теб, Ула — вметна Кавита, въпреки че не можех да бъда сигурен доколко това е съгласие с мен и доколко — просто рефлекс да се противопостави на Викрам. — Ако има шансове за истинско щастие, независимо на каква цена, трябва да рискуваш.
Дидие не го свърташе от раздразнение заради посоката, в която — бе тръгнал разговорът.
— Прекалено сте сериозни всичките.
— Аз не съм! — възрази Викрам, засегнат от думите му.
Дидие се вторачи в него с вдигната вежда.
— Искам да кажа, че изкарвате нещата по-сложни, отколкото са и отколкото трябва да бъдат. Житейските факти са много прости. В началото сме се страхували от всичко — от животните, от климата, от дърветата, от нощното небе — от всичко, освен един от друг. Сега се страхуваме един от друг и почти от нищо друго не се боим. Никой вече не знае защо някой прави нещо. Никой не казва истината. Никой не е щастлив. Предвид всичко онова, което никак не е наред в света, най-лошото нещо за теб е да оцелееш. Ала въпреки това трябва да оцелееш. Това е дилемата, която ни кара да вярваме и да се вкопчваме в лъжата, че притежаваме душа и че има Бог, когото го е грижа за нейната участ. И сега тя е пред вас.
Той се отпусна на стола си и засука върховете на д’артаняновите си мустаци.
— Не съм сигурен, че разбрах какво каза — измърмори Викрам след малко, — но някак си хем съм съгласен с него, хем се чувствам обиден.
Маурицио стана да си върви. Докосна рамото на Карла и се обърна към останалите с бляскава, приветлива, чаровна усмивка. Нямаше как да не се възхитя на тази усмивка, макар и да се самонавивах, че го мразя заради нея.