Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— За първи път чувам — учудено го погледна Хилтс.
Фин само поклати глава.
— Несъмнено от нея произлиза приказката за Рип ван Уинкъл34 от вашия фолклор. Григорий от Тур я обсъжда през шести век, но историята е добре известна много преди това. Има няколко версии, но в общи линии историята е следната: седмина младежи по времето на император Деций отказали да се подчинят на декрета му и да се отрекат от вярата си във Възкресението. Били зазидани в пещера, но не умрели. Прекарали в сън две столетия и се събудили, за да покажат, че Възкресението на плътта е възможно, после заспали отново до идването на Месията. Тези седем воини продължават да спят в пещера, пълна с несметни богатства, някъде отвъд Западното море.
— Отвъд Западното море? — повтори Хилтс.
— САЩ — поясни Фин.
— Точно така — кимна старецът.
— Пещера със съкровища в Съединените щати — това е от областта на Адамсън.
— И от областта на дядо му, преподобния Скайлър Гранд.
— Чували сте за него? — изненада се Хилтс.
— Момчето ми — любезно рече старецът, — с напредването на годините слухът ти отслабва, но накрая пак си чул всичко.
Фин се засмя на малката шега, но се замисли за Артър Симпсън в хотелската стая и предупреждението му за сенатор Джими „Божия меч“ Джъд и неговите „кръстоносци“.
Хилтс се изправи.
— Опасявам се, че кафето ми подейства. Мога ли да използвам тоалетната?
— Разбира се. В края на коридора до кухнята има тоалетна. — Той стана. — Ще ви я покажа.
— Ще я намеря, не си правете труда — спря го Хилтс.
Фин погледна златния медальон на масичката пред нея. Връзките бяха станали плашещо очевидни, но крайната цел оставаше неясна. Какви бяха истинските намерения на Ролф Адамсън и докъде беше готов да стигне, за да ги осъществи?
— Какво би постигнал Дево с убийството на Педраци? — зададе въпрос Фин.
— Да му затвори устата — промълви Вергадора. — Явно е, че е гонел различен план.
— Питам се дали е успял да се измъкне жив от пустинята. Самолетът се беше разбил.
— Може би предварително е замислил убийството на Педраци онзи ден — предположи старецът. Той използва още една клечка кибрит, за да запали отново лулата, после погледна към нея иззад облака дим. — Може да е имал друго превозно средство на разположение.
Хилтс се върна.
— Нищо чудно — включи се в разговора, докато сядаше. — С подходящо превозно средство и достатъчен запас вода едва ли е било проблем за човек, който познава пустинята.
— Дево е придружавал Алмаси в една от експедициите между двете войни и е бил с Багнолд на няколко от експедициите му.
— Багнолд?
— Човекът, организирал Широкообхватните пустинни дружини — онези мъже в пещерата със скорпионите.
— Добро предположение — кимна Вергадора. — Дево и Багнолд са били заедно в Кеймбридж. Там са се запознали.
„Кеймбридж — помисли си Фин. — Артър Симпсън, баща ми, Дево и този човек Багнолд. Кеймбридж беше нишката, която ги свързваше. Имаше ли други?“ Сети се за нещо, което нямаше връзка с университета.
— Лучио Педраци от Веноза ли беше?
— Това е доста интересен въпрос — въздъхна Вергадора. — И отговорът е не. Родителите на Педраци са били сираци от папските сиропиталища. Били burocrates, чиновници в община Понтекорво, на юг до Рим, докато Наполеон не ги изгонил оттам.
— Защо са дошли тук? Свързвало ли ги е нещо с вашето семейство?
— Не ми е известна такава връзка. Той се интересуваше от еврейските катакомби в града, само това знам.
— А Дево?
— Занимаваше се с надписите в Бенедиктинското абатство. Абатството и Църквата на Светата троица са построени върху останките от катакомбите. — Лицето му придоби горчиво изражение. — За жалост, достъпът се контролира от Ватикана. Казват, че трябва само молба до попечителя в Рим, но явно на него никога не му остава време да разгледа молбите. Така е, откакто се помня.
— Възможно ли е Луцифер Африкански да е погребан там?
— Ако е бил евреин, в което се съмнявам. Обикновено легатът или трибунът в римския легион били от сенатската класа, а не от средите на спазващите кашер.
— Заболя ме главата — оплака се Фин. — Прекалено много информация накуп. — Плюс нарастващото в нея недоверие към Вергадора и облаците дим от лулата на стареца.
— Значи няма смисъл да се опитваме да влезем в катакомбите. Това ли ни казвате? — попита Хилтс, без да обръща внимание на Фин.
34
Герой от едноименния роман на Уошингтън Ървинг, който се събужда след двайсетгодишен сън и намира всичко променено. — Б.ред.