Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Стиви Рей я изгледа продължително, а после взе решение:
Ела с мен до паркинга, става ли? Имам малко работа извън училище, но по пътя искам да си поговорим.
Няма проблем каза Крамиша. И без това е крайно време да споделиш с някого какво става в главата ти. Напоследък си много странна и нямам предвид след случката със Зоуи, а още преди това.
- Да, знам промърмори Стиви Рей.
Тръгнаха мълчаливо към стълбището през препълнената обща зала на момичешкото общежитие. Стиви Рей си помисли, че всичко изглежда като топящ се ледник. През последните няколко дни учениците започваха да се държат все по-нормално. Е, те двете с Крамиша все още получаваха тонове странни погледи, но вече бяха по-скоро любопитни, отколкото враждебни и омразни.
- Мислиш ли, че бихме могли да се върнем тук и да си ходим на училище като преди? - попита Крамиша, като излязоха от общежитието.
Стиви Рей я погледна изненадано:
- И аз бях започнала да си мисля същото. Май няма да е толкова зле тук.
- Не съм сигурна - вдигна рамене Крамиша. - Сигурна съм единствено в това, че искам да спя под земята, когато е ден.
- Да, това е проблем наистина.
- Тази работа с Мрака в стихотворението, о г който ме побиват тръпки... мислиш ли, че се отнася за нас?
Не! извика Стиви Рей и поклати глава категорично. -Ние сме си наред. Аз, ти, Далас и останалите, които избрахме да дойдем тук. Никс ни даде избор и избрахме доброто пред злото, Светлината пред Мрака. В стихотворението не се говори за нас. Сигурна съм в това.
Въпреки че бяха сами, Крамиша понижи глас:
- Тогава дали не е за другите, а?
Стиви Рей се замисли и осъзна, че Крамиша може би има право. Беше толкова погълната от чувството за вина заради Репхайм, че всичко друго й се изплъзна. По дяволите, ще трябва да си прочисти мислите.
- Хм, да. Мисля, че е възможно да става дума за тях, но ако е така, значи нещата са много зле.
- Моля ти се. Всички сме наясно, че са зле.
Е, аз просто разбрах някои неща от Афродита, от които става ясно, че този Мрак, с главно М, е голяма гадост. И ако те са забъркани с него, са стигнали съвсем друго ниво на злоба. Нещо като Неферет.
- Мамка му.
- Аха. Значи в стихотворението може да става дума за борба с тях. Но всъщност исках да говоря с теб за това. че аз и Афродита искаме да открием подробности за някаква древна работа. Нали разбираш, много стара. Толкова стара, че вампирите едва я помнят.
- Брей, значи е супер шибано стара.
- Искаме да разберем как да я използваме така, че Старк да може да се добере до Отвъдното и да помогне на Зоуи да събере душата си в едно.
- Искаш да кажеш, че Старк ще ходи в Отвъдното, но без да умира и тъй нататък?
- Ами да, понеже ако цъфне при нея мъртъв, няма да я зарадва особено.
- Значи искаш да използваш тази древна история, за да разбереш как да го направи?
Да, ще се опитаме. А ти ще ни помогнеш - усмихна се Стиви Рей.
- Само кажи какво да направя.
- Ето за какво става дума. Афродита откри нови пророчески способности в себе си - каза тя и се усмихна криво.
- Въпреки че това я прави щастлива като котка под дъжда.
- Крамиша се засмя, а Стиви Рей продължи. Както и да е. Мислех си, че макар да нямам кръг тук при мен, поне имам Пророчица.
Крамиша примига объркано и понеже Стиви Рей продължи да я гледа с очакване, тя изведнъж се ококори разбиращо:
- Мен ли имаш предвид?
- Да, теб и твоите стихотворения. Направи го преди и помогна на Зи да открие как да прогони Калона оттук.
Но...
- Погледни на нещата от тази страна. Афродита го може. Да не искаш да повярвам, че е по-умна от теб?
Крамиша присви очи:
- Сто пъти по-умна съм от тази руса богаташка.
- Е, тогава давай, каубой!
- Да ти кажа, малко ме плашиш, като започнеш да говориш с кънтри лафове.
- Знам, Добре тогава, мисля да призова земята и да видя дали не мога да открия нещо важно. Ти намери Далас и му разкажи за всичко, с изключение на стихотворението.
Вече ти казах, че няма да те изпортя.
- Благодаря ти, Крамиша. Ти си много добър поет лауреат.
- И ти не си много зле като за селянка.
- Доскоро - отвърна Стиви Рей и тръгна към колата на Зи.
- Ще ти пазя гърба, Жрице.
Последните думи на Крамиша накараха Стиви Рей да се свие гузно, но после се усмихна дяволито и запали колата. Тъкмо се канеше да тръгне, когато осъзна, че (първо) не знаеше къде отива и (второ) цялата работа с призоваването на земята щеше да се получи много по-лесно, ако имаше зелена свещ и ароматни треви, с които да привлече малко положителна енергия. Раздразнена, че е забравила да ги вземе, тя загаси колата. Къде на майната си беше тръгнала изобщо?