Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Родата изпроводи • ги доста надалече,
да пренощуват вредом • приготвяно им беше
легло, щом нейде пътьом • речаха да починат.
При Зигмунд вестоносци • решиха да заминат,
да може със Зиглинда • за Зигфрид да узнае,
че връща се, а с него • на Ута щерката е —
красивата Кримхилда, • бургундската принцеса.
Могла ли би вест друга • така да им хареса?
„Блазе ни“ — рече Зигмунд, — • „че доживяхме ние
с короната Кримхилда • при нас да се сдобие!
За царството ми тя е • върховна добродетел,
синът ми Зигфрид нека • веч негов е владетел!“
Зиглинда пък раздаде • червено кадифе,
сребро и тежко злато • на вестоносците,
че бяха й донесли • таз новина голяма.
Застягаха усърдно • придворните премяна.
Разчу се с него още • кой идваше в страната,
приготвиха скамейки • веднага и в палата,
където той пред близки • короната да сложи.
Насреща му поеха • Зигмундови велможи.
Не знам друг да е бивал • приеман някога
по-славно от момците • на бащина земя.
Зиглинда тръгна също • Кримхилда да посреща
на кон с прекрасни дами • и воини с кръв гореща.
Преди да ги приветстваш, • един ден път те биха.
И гости, и домашни • се доста изнуриха,
но сетне се прибраха • във твърдината с трона
на име Ксантен, дето • ги чакаше корона.
Усмихнати Зиглинда • и Зигмунд, храбър мъж,
целунаха Кримхилда • и Зигфрид неведнъж
с любов и с много радост, • забравили скръбта.
И свитата за всички • бе там добре дошла.
Пред залата на Зигмунд • заведоха дошлите.
Помогнаха чевръсто • да слязат от жребците
красивите девици. • Там рицари събрани
явиха свойта почит • на прелестните дами.
На Рейн прочуло беше • се с щедрост празненството,
но на момците тука • по-пищно облеклото
бе от това, с каквото • тях нявга са дарили.
За цялото имане, • що бяха придобили
царицата и царят, • легенди се мълвяха.
В какви одежди само • придворни се тъкмяха:
с галони златоткани • и с камъни безценни!
За тях Зиглинда грижи • полагаше чрезмерни.
Сред свои приближени • цар Зигмунд вдигна глас:
„Повеля към рода ни • отправям в този час
короната ми Зигфрид • да носи занапред!“
Вестта поде се с радост • по Долен Рейн навред.
Той повери корона • и трон на своя син.
Владетел стана Зигфрид • и сетне не един
подвластен пред съда му • изпитваше и страх,
щом случваше се право • да упражни над тях.
Живееше сред почит • той в своята родина
и царстваше с корона • десетата година,
когато пък Кримхилда • сдоби го с мъжка рожба,
що с волята на близки • се съкровено схожда.
С усърдие наскоро • отрокът кръстен беше
на своя славен вуйчо • и Гунтер се зовеше:
прилича ли на него, • и име да приляга.
Отчуван бе грижовно, • тъй както се полага.
Но пак по него време • Зиглинда се помина.
Загдето смърт отне я, • тъгуваха мнозина,
а щерката на Ута • пое да направлява
делата, както туй на • царица подобава.
По Рейн тогаз се нова • бе вест разпространила:
в Бургундия Брунхилда • и тя била родила
на Гунтер син достоен. • С възлюблената своя
му дали име Зигфрид • от почит към героя.
С какви усърдни грижи • били го обградили,
наставници способни • за него назначили
да бъде възпитаван • от тях той в надпревара.
Беди подир враждата • роднинска му докара.
Разправяше се често • навред и неуморно
как рицари безстрашни • живеели сговорно
от толкоз дълго време • на Зигмунд във страната.
Мълвеше се добро и • на Гунтер за родата.
Земята нибелунгска • на Зигфрид бе покорна
(към родственик съдбата • не е била тъй спорна)
на Нибелунг и Шилбунг • с войската и имота.
Туй по-самоуверен • го правеше в живота.
Съкровище огромно, • каквото никога
храбрец не е добивал, • той имаше сега.
Пред пещерата бе го • той извоювал с меч —
що рицари погуби • самин в онази сеч!
Перейти на страницу: