Обречени на безсмъртие

— Амброуз откъде е знаел коя съм? — попитах недоверчиво.

— Запознанството ни беше представата на Амброуз за шега. Говорех за теб пред останалите още преди да те спасим в кафенето. — Той вдигна едно листо и започна да го мачка между пръстите си.

— Наистина ли? — ахнах удивено. — Какво си им казал?

— Ами… Не питай — усмихна се срамежливо той. — Да не би да искаш да ти издам всичките си тайни наведнъж? Може ли да запазя поне малка частица от достойнството си?

Извих очи и зачаках следващата шокова вълна. Въпреки това бях очарована от думите му.

— Както и да е, в деня, когато камъкът се откърти от фасадата и за малко не те смаза, аз придружавах Шарлот и Шарл и видях как парчето се откъртва от сградата минута преди да се случи. Казах на Шарлот, че трябва да те премести, и тя ти даде знак да отидеш при тях. Затова всеки от нас искаше да закачи снимката ти на своята „стена на славата“. — Той се усмихна и премести поглед от вече смачканото листо към мен, за да прецени реакцията ми.

— А снимките нещо като… — потръпнах — трофеи ли са?

— Не, това не е повод нито за злорадство, нито пък е състезание. Корените на тази работа са много по-дълбоки — рече Венсан и усмивката му бе изместена от очевидно чувство на неудобство. — Не можеш да не се вманиачиш по… спасителните мисии, особено онези, заради които умираме. Никак не е лесно да умираш отново и отново. А пък колко е трудно да не се опитваш да разбереш какво се случва в бъдеще с човека, заради когото си умрял. Питаш се дали това докосване до смъртта е променило живота им. Дали е оказало ефекта на пеперудата върху тях, върху семействата им, познатите им и така нататък. — Той смутено се засмя. — Ако не внимаваме, може да започнем да се влачим след тях непрекъснато. Понякога се случва. Това е капан за онези, които предварително не са предупредени. Добре че Жан-Батист има двестагодишен опит. Държи да следваме „Тройния план“ — подсмихна се той. — Имаме право да се върнем, за да ги снимаме, след като ги спасим. След това, когато сме воланти, имаме право още два пъти да проверим как са и дотук. От там нататък, ако искаме, можем да ги проверяваме в Гугъл колкото искаме.

— Значи Амброуз е нарушил това правило, когато ни е срещнал в музея.

Той се усмихна.

— Правилата вече бяха нарушени. Нали ти казах, че бях започнал да хлътвам по теб още преди да видя опасността от отломъка на фасадата.

Венсан избягваше погледа ми. Хвърли остатъка от листото във водата и посегна към ръката ми. Чух предупредителното звънче в главата си, докато обмислях онова, което ми беше казал. И тогава разбрах.

— Венсан, излиза, че макар да не си умрял за мен, си „паднал в капана“, след като си ми спасил живота.